2_558/22.04.2013 г.
ЗКПО – чл.209, ал.1, т.1;
ЗКПО – чл.204, т.2;
ЗКПО – ДР, §1, т.34;
ЗКПО – чл.26, т.1;
ЗДДФЛ – чл.24, ал.2, т.1 и т.9.
В ………… има назначен работник, който е в дългосрочен неплатен отпуск /от м.септември 2012 г до м.юли 2013 г./. През 2013 г. на негово място е нает друг работник /заместник/, за срок – до завръщане на титуляра на работа.
По решение на Общото събрание през 2013 г. фонд СБКО ще бъде изразходван за предоставяне на ваучери за храна.
Във връзка с прилагането на чл.209 от ЗКПО и предоставянето на ваучери за храна по начин, по който тяхната стойност да бъде освободена от облагане, искате разяснение по следните въпроси:
При кой от следните варианти законосъобразно ще бъдат освободени от облагане сумите, предоставени на персонала за ваучери за храна:
– ваучери се дават на щатния работник, който е в отпуск и не се дават на неговия заместник;
– ваучери са дават на заместника, а не се дават на титуляра, който е в неплатен отпуск;
– ваучери се дават и на двамата работника-на титуляра и на неговия заместник.
С оглед на предоставената на Националната агенция за приходите компетентност да изготвя отговори и разяснения, както и на изложените факти и обстоятелстваи действащата към настоящия момент нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.204, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/. Вбуква „б” от същата точка е указано, че социалните разходи, предоставени в натура включват разходите за ваучери за храна.
Според чл.209, ал.1 от ЗКПОне се облагат с данък социалните разходи по чл.204, т.2, буква „б” в размер до 60лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, посочени в т.1-3.
Относно дефиницията за „социални разходи”: Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Видно от цитираното определение, едно от изискванията, за да са налице социални разходи по смисъла на ЗКПО, е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Видно от горното, дефиницията на понятието „социални разходи” обхваща всички наети от предприятието лица като не изключва тези от тях, които по различни причини не участват в работния процес за определен период от време, включая: са във временна неработоспособност или са в отпуск за отглеждане на дете, или други причини.
Относно условията в чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО: В потвърждение на горното е и условието на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО, в което е заложено договореното основното месечно възнаграждение на лицето да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Посочената норма обвързва социалния характер на разхода, извършен от работодателя с договореното основно трудово възнаграждение за съответния месец, а не с полученото възнаграждение на база отработени/присъствени дни. Според чл.66, ал.1, т.7 от Кодекса на труда един от елементите, които съдържа трудовият договор е основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и периодичността на тяхното изплащане. Ползването на отпуск по болест, поради временна нетрудоспособност, платен отпуск, неплатен отпуск не променя договореното с индивидуалния трудов договор основно месечно възнаграждение.
Затова, предвид цитираното дотук, законът няма да третира като социални разходи тези придобивки, които се предоставят в зависимост от отработените/присъствени дни, които са по-скоро фактори за определяне на допълнително трудово възнаграждение, а не за разпределение на средствата за социално-битово и културно обслужване.
Ако част от работниците и служителите /нает персонал/ са лишени от социалната придобивка поради това, че са в отпуск /независимо от причините/, това може да означава, че тази социална придобивка не е достъпна за тях и с това се нарушава едно от изискванията на определението на §1, т.34 от ДР на ЗКПО. Когато социалните придобивки не са социални разходи по смисъла наразпоредбата на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, тогава същите не се признават за данъчни цели и се разглеждат съгласно чл.26, т.1 от ЗКПО като разходи несвързани с дейността.
Отделно от това, обръщаме Ви внимание, че разходите за ваучери за храна, които не са предоставени по реда на ЗКПО и/или не се третират като социални разходи, не попадат в изключените от облагане доходи по чл.24, ал.2, т.1, буква ”е” и чл.24, ал.2, т.9 на Закона за данъци върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. В съответствие с разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ, същите ще представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица, наети от работодателя – работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол.
‘