2_ 394/06.03.2012 г.
ЗДДФЛ- чл.29а, ал. ал.3, 4 и 6;
ЗКПО – чл.10;
ЗСч – чл.7, ал.3;
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – чл.84, ал.2;
Закона за регистър Булстат – чл.3, ал.1, т.9.
Вие сте регистриран земеделски производител /ЗП/. Имате Булстат, различен от ЕГН-то Ви. През 2011 година сте подали декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ, с която сте избрали да се облагате като едноличен търговец. Субсидиите, които получавате от ДФ „Земеделие”, Ви се превеждат по ЕГН. Описвате ги в Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. За извършените от Вас разходи имате издадени фактури от доставчици, в една част от които фигурира като реквизит Булстат-а, а в друга част – ЕГН-то. Фактурите също включвате в Приложение № 2.
Във връзка с горното сте поставили следните въпроси:
Имате ли право да използвате фактурите, издадени на ЕГН-то при определяне на счетоводния финансов резултат.
Предвид описаната фактическа обстановка и действащата към момента законодателна уредба, изразявамеследното принципно становище:
На основание чл.29а, ал.3 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2011 г., физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са регистрирани по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се определя по реда на чл.26 и да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ.
На основание чл.29а, ал.6 от закона, лицата които определят облагаемият си доход по реда на чл.26 от ЗДДФЛ, прилагат Закона за счетоводството, като за целта се приравняват на еднолични търговци.
С горните промени се създава възможност земеделските производители и тютюнопроизводители да приспадат от доходите си реално извършените от тях разходи.
Изискванията за осъществяване на счетоводството са предмет на правната уредба на Закона за счетоводството /ЗСч/.
Съгласно чл.7, ал.3 от ЗСч, приходите и разходите, касаещи дейността на земеделския производител, следва да бъдат документално обосновани, като се спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Аналогична е разпоредбата и на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, чийто норми са приложими при определяне на облагаемият доход по реда на чл.26 от ЗДДФЛ.ЗКПО, в чл.10, ал.1, регламентира, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по см. на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Законът за счетоводството, в чл.7, ал.1 определя минималната информация, която следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица. В т.3 от същата алинея като задължителен реквизит на фактурите, в качеството им на данъчен документ, е посочено наименование, адрес и номер за идентификация по чл.84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ на издателя и получателя.
Съгласно чл.84, ал.2 от ДОПК идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, се извършва чрез техния единен граждански номер.
Процедурата по регистриране на земеделските производители-физически лица в регистъра, регламентирана с Наредба №3 от 29 януари 1999 година за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, в чл.8, ал.2 изисква от тях представяненакарта за идентификация от регистър БУЛСТАТ.
Физическите лица, регистрирани земеделски производители, в качеството им на самоосигуряващи се лица, попадат в обхвата на лицата по чл.3, ал.1, т.9 от Закона за регистър Булстат /ЗРБ/.Съгласно чл.6, ал.3 от ЗРБ, кодът по БУЛСТАТ на лицата по чл.3, ал.1, т.9 е 10-значен и съвпада с единния граждански номер /ЕГН/.
В чл.13 от ЗРБ е указано, че физическите лица, независимо от различните основания за вписване, могат да имат само една регистрация.
От всички цитирани дотук законови разпоредби става ясно, че идентификационният номер, легитимиращ земеделският производител като участник в сделките, получател или доставчик, при изпълнението на които се издават съответните фактури, това е неговият единен граждански номер /ЕГН/. Именно този номер следва да вписвате в данъчните документи, доказващи, че сте извършили разходи, свързани с дейността Ви.
Текстът на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗКПО регламентират възможност за признаване на счетоводен разход за данъчни цели и в хипотезата, в която в първичният счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч /в случая ЕГН/, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Предвид коментираното дотук и обстоятелството, че не сте лице, регистрирано по Закона за данък върху добавена стойност, считаме че на този етап, фактурите, документиращи разходи, касаещи дейността Ви, издадени по Булстат, могат да намерят отражение в Отчета за приходи и разходи за определяне на данъчната основа за облагане.
В следващите отчетни периоди, при оформяне на данъчните документи следва да се съобразите с цитираните по-горе изисквания на ЗСч, ДОПК и ЗРБ, а именно, че кодът по регистър Булстат за регистрираните земеделски производители е единният граждански номер /ЕГН/.
Следва да имате предвид, че съобразно правомощията си, регламентирани с чл.12, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, при осъществяване на данъчно-осигурителен контрол чрез ревизия или проверка органът по приходите проверява отчетността, счетоводните и други документи, книжа и носители на информация с огледспазване наданъчното иосигурителнотозаконодателство.
‘