ЗДДФЛ, чл.37, aл. 1, т. 7,КСО, чл.4, aл. 3, т. 5,КСО, чл.4, aл. 3, т. 6,ЗКПО, чл.10

1141/09.09.2013
ЗДДФЛ, чл.37, ал.1, т.7
ЗКПО, чл.10
КСО, чл.4, ал.3, т.5 и т.6
Отправили степисмено запитванедоДирекция ОДОП-, в което сте описали следната фактическа обстановка:
„О”ЕООД е страна по договор за търговско представителство. Във връзка с договора планирате дружеството Ви да сключи договор за поръчка с физическо лице в РЙемен, с предмет ”съдействие, събиране на информация, преговори, във връзка с изпълнението на договора за търговско представителство”. Възнаграждението на физическото лице, гражданин на Йемен ще се формира като процент от възнаграждението на дружеството по договора за търговско представителство, и ще се изплаща периодично, чрез паричен превод.
Поставили сте следните въпроси:
1.Кои законови и подзаконови актове следва да се вземат под внимание във връзка с данъчното отчитане на разхода за възнаграждение на ФЛ –йеменски гражданин?
2.Ако следва да се начисляват суми за социално и здравно осигуряване, как би следвало да се индивидуализира въпросното ФЛ, т.к. живее и работи в Йемен и няма ЕНЧ или ЕГН?
3.Ако следва да бъдат начислявани суми за социално и здравно осигуряване, с какви документи следва да се удостоверява получаването им от лицето?
След проведе разговор по телефона сте уточнили, че поставяте въпрос и във връзка с данъчното облагане на ФЛ-йеменски гражданин.
С оглед изложената фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище приемайки, че ФЛ е чуждестранно лице по смисъла на ЗДДФЛ и предоставяните услуги имат характер на консултантски или маркетингови :
По приложението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/:
Съгласно чл.3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/, данъчно задължени лица /ДЗЛ/ са местните и чуждестранните физически лица /ЧФЛ/, които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. Местно физическо лице /МФЛ/ за данъчни цели, без оглед на гражданството, се определя на основание едно от изискванията регламентирани в чл.4 от ЗДДФЛ. Съответно, ЧФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ. МФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а ЧФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Правилата за класифицирането на доходи, като доходи от източници в нашата страна са регламентирани с разпоредбите на чл.8 от ЗДДФЛ. В тези разпоредби са визирани и конкретни видове доходи, които, при наличието на регламентираните в закона условия, се смятат за доходи от източници в Република България, в т.ч. савъзнагражденията за технически услуги, когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителство, както и от място на стопанска дейност или определена база в България.
По силата на т.8 от §1 от ДР на ЗДДФЛ „възнаграждение за технически услуги” е съответното понятие по смисъла на т.9 от §1 на ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/. Това са плащанията с източник в Р България за монтаж и инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.Тези възнаграждения, начислени изплатени в полза на ЧФЛ, когато не са реализирани чрез определена база в страната по смисъла на §1, т.7 от ДОПК , подлежат на облагане с окончателен данък /чл.37, ал.1. т.7 от ЗДДФЛ/. Ставката на окончателния данък е 10 на сто/чл.46, ал.1 от ЗДДФЛ/.Данъкът се удържа ивнася от предприятието или самоосигуряващотото се лице- платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятиетов републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода/чл.65, ал.1вр. чл.66 от ЗДДФЛ/.Предприятията задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ следва да подадат декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, в срока за внасяне на данъка, в териториалната дирекция по регистрацията си.
По приложението на ЗКПО:
1.Съгласно чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/, предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти и при съобразяване със основните счетоводни принципи в ал.1 на същия член.
В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, в сила от 01.01.2007г, също е регламентиран принципа за документална обоснованост в чл.10, съгласно който:
– счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
– документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
ЗКПО и ЗСч имат териториален характер и касаят издаването на документи от български предприятия във връзка с осъществени от тях стопански операции. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция, т.е. тя да е действителна.
Счетоводни разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.
Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК всички събрани доказателства, касаещи конкретна сделка подлежат на обективна преценкаи анализ от страна на органа по приходите с оглед установяване на нейната действителност и последващите от това действия на признаване или непризнаване на съответните счетоводни приходи и разходи, произтичащи от тази сделка: договори между страните по сделките, писмена кореспонденция, оферти, реализирани приходи срещу разходите за комисионни, съпоставимост на приходи и разходи, отчети за обемите на продадените стоки и др. относими към осчетоводените приходи и разходи писмени доказателства.
Съгласно чл.51 от ДОПК, в правомощията на органа по приходите е да преценява вписванията в счетоводните книги според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на всички обстоятелства, в тяхната цялост, установени в хода на производството.
С цитираните до тук норми насочваме Вашето внимание към най-съществената част отадминистративното производство, регламентирано в ДОПК – доказателствата, които се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на ДЗЛ.
Независимо от наличието на документална обоснованост на стопанските операции, отразени в счетоводството Ви, следва да имате предвид разпоредбите на глава четвърта от ЗКПО „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане”.
Социално и здравно осигуряване
С оглед изложената невъзникнала и непълна фактическа обстановка – не са приложени копия от договорите между физическото лице и дружеството, в настоящето изложение ще се разгледа хипотезата, в която, чуждестранно физическо лице, което не е гражданин на държава членка от Европейският съюз/Европейското икономическо пространство или Швейцария ще осъществява трудова дейност и ще получава възнаграждение за работа без трудово правоотношение:
?Социално осигуряване:
Кодексът за социално осигуряване (КСО) не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която да подлежат на задължително осигуряване – за един или повече осигурени социални рискове. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва някоя от изброените в чл. 4 от КСО дейности. Основание за това е разпоредбата на чл. 10 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й.
Според изложеното, чуждестранното физическо лице ще получава възнаграждения по договор за поръчка, т.е. по извънтрудовиправоотношения.За целите на социалното осигуряване работата без трудово правоотношение е трудова дейност, обхваната от разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО.
Съгласночл.4, ал.3, т.5 и т.6 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание по реда на КСО през съответния месец, а за лицата, които са осигурени на друго основание по КСО през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Възнаграждението върху което се дължат осигурителни вноски за лицата които полагат труд без трудово правоотношение иподлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /чл.6, ал.4 от КСО/. Месечния осигурителен доход не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО, през съответната календарна година.
На основание чл.127 от КСОзадължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в размер определен в чл.157 от КСО.
Друго задължение на осигурителя, извън задължението за определяне и внасяне на осигурителни вноски еда подава данни, съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО. Данните /Декларации обр.№ 1 и № 6/ се подават в компетентната Териториална дирекция на НАП по реда на Наредба Н-8 от 29.12.2295 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
За провеждане на осигуряването чуждестранните физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, нямат ЕГН или личен номер на чужденец, следва да се идентифицират със служебен номер, който се издава от компетентната ТД на НАП (чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс). При невъзможност лицето лично да подаде заявлението за издаване на служебен номер, същото може да упълномощи друго лице да го извърши от негово име, без да е необходима нотариална заверка на пълномощното (чл. 10, ал. 4 от ДОПК).
?Здравно осигуряване:
Здравното осигуряване на чуждите граждани е обвързано с условие за пребиваване в Република България. На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. В съответствие с чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване.
На основание гореизложеното в случай, че лицето няма разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България не възниква основание за здравно осигуряване.

Оценете статията

Вашият коментар