2_1249/08.07.2010 г.
ЗДДФЛ – чл.9, ал.2
– чл.43, ал.6
– чл. 45, ал. 4
НООСЛБГРЧМЛ – чл.11
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр…., отдел „Данъчно –осигурителна практика” сте изложилиследната фактическа обстановка: Във връзка с изплащане на възнаграждение по граждански договор, сключен между ……………….. и преподавател /работещ при Вас и по трудово правоотношение/ сте издали сметка за изплатени суми и служебна бележка с удържани полагащите се осигурителни вноски. Същевременно лицето е декларирало по смисъла на чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ, че упражнява свободна професиясъс собствен ЕИК.
Поставяте въпроса: Следва ли при издаване на сметка за изплатени суми да бъде взет под внимание трудовият договор на лицето или да се вземе предвид декларацията по чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ. Ако лицето е самоосигуряващо се, какъв първичен счетоводен документ да се приложи към разходния касов ордер и кой трябва да го издаде?
Предвид изложена фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, 2010г.) и Кодекса за социално осигуряване изразяваме следното становище:
І. По прилагане на данъчно-осигурителното законодателство
На основание чл.10, ал.1, т.2 и 3 от ЗДДФЛ, доходите от стопанска дейност се разграничават на: доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност. В доходите от друга стопанска дейност попадат и доходите, получени от лица, упражняващи свободна професия, упражняване на занаят и по извънтрудови правоотношения (граждански договори). По смисъла на §1, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ “извънтрудови правоотношения“ са правоотношенията извън тези по трудови правоотношения, извън тези по упражняване на занаят и на лица, упражняващи свободна професия, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Доходите от възнаграждения по извънтрудови правоотношения се облагат с авансов данък по реда на чл.43 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.43, ал.3 от ЗДДФЛ размерът на дължимия данък се определя, като разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ). На основание чл.43, ал.6 ЗДДФЛ когато лицето, придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на авансовия данък се определя и внасяот лицето придобило дохода.
На основание чл.11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2, и 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.
Следователно, Вие като платец на доход за положен труд по извънтрудово правоотношение, по отношение на този изплащан от Вас доход, сте задължени да прилагате правилата на чл.43, ал.6 от ЗДДФЛ и чл.11 от НООСЛБГРЧМЛ, като не трябва да удържате авансов данък и да внасяте задължителни осигурителни вноски, тъй като лицето Ви е информирало с писмена декларация, че упражнява свободна професия, т.е. е самоосигуряващо се лице по чл.4, ал.3, т.1 от КСО. За Вас не възниква и задължение да издавате „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка” по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.
ІІ. Относно документалната обоснованост при работа по извънтрудово правоотношение.
Счетоводните разходи се считат за документално обосновани по смисъла на чл.10 от ЗКПОи ще се признават за данъчни цели, когато те са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Данъчният закон не поставя изискване към наименованието на документите, съгласно които се отчитат разходи. В този смисъл всеки документ, издаден от изпълнителя по договора и съдържащ предвидените в чл.7 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи.
Лицата, упражняващи свободна професия, не са задължени да регистрират извършените от тях продажби в търговски обекти чрез ФУ, на основание разпоредбата на чл.4, т.8 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни даиздават касова бележка от фискално устройство по реда определен с Наредба № Н-18/13.12.2006г. издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, т.3 /доходи от друга стопанска дейност/ от ЗДДФЛ, съдържащ реквизитите на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ не се съдържа изискване за вида на първичния документ, а само за изискуемите реквизити, които са:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3.наименование, адрес и номер за идентификация по чл.84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и фамилия на съставителя.
Следователно, с цел документална обоснованост на отчитаният от Вас разход, представляващ изплащано възнаграждение за работа по извънтрудово правоотношение, лицето получател на дохода е задължено да Ви издава документ по чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ, съдържащ минимум гореизброените реквизити.
Имайте предвид, че разгледаният механизъм за авансово облагане и документиране на доходите на физическите лица е приложим единствено за доходите от друга стопанска дейност, попадащи в обхвата на чл. 29 от ЗДДФЛ. В този смисъл нормата на чл.43 от ЗДДФЛ няма отношение към другите видове доход изброени в чл.10 от закона (например при доходи от трудови правоотношения).’