ЗДДФЛчл.50, ал.1, т.1
2_336/16.02.2010г.
В писмено запитване, подадено до Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – ………………, заведено в регистъра на Дирекция “ОУИ” – ……. с вх.№ ……………………., при така изложената фактическа обстановка бихте желали да получите отговор на следните въпроси:
В качеството си на ЕТ за осъществяваните от Вас дейности сте издали фактура през месец декември 2009г. Получили сте превод по нея съгласно договор със Здравна касапрез месец януари 2010г. Следва ли фактурата да се включи като приход за 2009г. с дължимото изравняване на осигурителни вноски и данък доход за 2009г. или да се отрази в приход за месец януари 2010г., когато е реално платена?
С оглед на изложената информация и на база действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Доходитеот стопанската дейност като ЕТ се облагат по общия ред, регламентиран в чл.26 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход е данъчната печалба, формирана по реда на Закона за корпоративното и подоходно облагане. За целите на определяне на данъчния финансов резултат съгласно общите положения на закона приходът се признава за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане. С разпоредбите на Счетоводен стандарт 18 „Приходи” се определясчетоводното третиране на приходите, както и редът за тяхното признаване.
Един от основните принципи в счетоводството при съставянето на финансови отчети е принципът на текущото начисляване, залегнал в чл.4, ал.1 от Закона за счетоводството, съгласно който „приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.”
Последователното прилагане на този принцип (чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч) изисква приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, да бъдат начислявани към момента на възникването им, независимо от момента на получаването на паричните средства и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Предвид цитираните разпоредби и с оглед основния принцип, залегнал в т.7, ал.1 от чл.4 от ЗСч за„независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отделен отчетен период се третира счетоводно сам за себе си….” за извършената дейност през месец декември 2009г., документирана с фактура, приходът следва да се отчете за 2009г.,независимо че сумата по фактурата е получена през месец януари 2010г.
С годишната данъчна декларация по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ се декларират придобитите през годината доходи на физическото лице, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 /доходи на ЕТ/ от ЗДДФЛ.
Физическите лица – еднолични търговци, имат качество на самоосигуряващисе лица по см. на чл.5, ал.2 от Кодексаза социално осигуряване /КСО/, тъй като дължатосигурителни вноскиизцяло за своясметка. Осигурителните правоотношения на самоосигуряващите се лицазаосигурените социални рискове имат личен характер. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
‘