Изх. № 53-02-47/18.04.2011 г.
ЗДДС, чл.39
чл.21, ал.2
чл.113, ал.1
чл.114, ал.1, т.13
чл.124, ал.1 и ал.2
чл.125, ал.2
чл.69
чл.70
ППЗДДС, чл.54, ал.2
чл.113, ал.1
… ЕООД е българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, което извършва освободени доставки-здравни услуги.
При извършване на доставка с място на изпълнение на територията на Република България, … ЕООД издава фактура с основание за неначисляване на ДДС-чл.39, т.1 от ЗДДС.
– Дружеството участва и в извършването на клинични проучвания (изследвания с ядрено-магнитен резонанс и скенер, извършвани на територията на Република България, като част от дейностите по реализирането на клинично проучване), с получател и платец на услугите-задължено лице по смисъла на ЗДДС юридическо лице, местно за държава-членка на ЕС;
– Дружеството извършва и медицински изследвания, като част от клинични проучвания с възложители-задължени по смисъла на ЗДДС юридически лица, местни за Република България;
– Дружеството извършва и медицински изследвания, като част от клинични проучвания с възложители-задължени лица, местни за държава, която не е член на ЕС;
Поставените въпроси в запитването са свързани с мястото на извършване на горепосочените услуги, дали същите следва да се третират като освободени, как следва да бъдат документирани и пр.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба Ви уведомявам следното:
В чл.39 от ЗДДС са изброени освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки, свързани със здравеопазване. В т.1 (доп.-ДВ, бр.94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от същата разпоредба е посочено, че освободена доставка е извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения.
В §1, т.24 от ДР на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е дадена легална дефиниция на понятието „Клинично изпитване на лекарствен продукт”. Съгласно същото това е всяко проучване при човека, предназначено да се открият или потвърдят клиничните, фармакологичните и/или други фармакодинамични ефекти на един или повече изпитвани лекарствени продукти, и/или да се определят нежеланите реакции към един или повече изпитвани лекарствени продукти, и/или да се изследва абсорбцията, разпределението, метаболизмът и екскрецията на един или повече изпитвани лекарствени продукти с цел да се установи тяхната безопасност и/или ефикасност.
В разпоредбата на чл.87, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина(ЗЛПХМ) е указано, че клинично изпитване може да се провежда в лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове и диагностично-консултативни центрове, получили положителна акредитационна оценка за цялостна дейност и за дейностите, извършвани във функционално обособени структури на лечебното заведение, свързани с клиничното изпитване, съгласно Закона за лечебните заведения.
Предвид гореизложеното, доставките на услуги, свързани с клинични проучвания, не попадат в обхвата на медицинскитеуслуги, които осъществяват от лечебно заведение, по смисъла наЗакона за лечебните заведения. Предвид това същите не следва да се третират като освободени по смисъла на чл.39, т.1 от ЗДДС.
Относно поставените въпроси, касаещи качеството на възложителите на клиничните проучвания (местни лица за Република България и местно за държава, която не е член на ЕС) следва да имате предвид следното:
В разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС е регламентирано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
– Когато получател е данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, мястото на изпълнение на услугата е там, където е установен получателят по доставката, предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В този случай доставката е с място на изпълнение извън територията на страната (в другата държава членка) и във фактурата, издадена по чл.113 от ЗДДС не се посочва данък, като основанието за това е „чл.21, ал.2 от ЗДДС”. Доставчикът следва да подаде освен справка-декларация и VIES-декларация за съответния данъчен период.
– Когато получател е данъчно задължено лице, установено на територията на страна, която не е член на ЕС, мястото на изпълнение на услугата е мястото, където е установен получателят по доставката. В този случай, във фактурата,не се посочва данък, като основанието за неначисляване на данък е „чл.21, ал.2 от ЗДДС”, но в този случай не следва да се подава VIES-декларация.
– Ако получател по доставките, свързани с извършване на клинични проучвания е данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, мястото на извършване на доставките отново ще се определи съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС. В тази връзка следва да имате предвид хипотезата на чл.54, ал.2 от ППЗДДС. Съгласно нея, при доставка на услуга по чл.21, ал.1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика-регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Във връзка с горното, в чл.113, ал.1 от ЗДДС е указано, че всяко данъчно задължено лице-доставчик на облагаема доставка, е длъжно да издаде фактура за извършената от нето доставка. Фактурата задължително съдържа размера на дължимия данък (чл.114, ал.1, т.13 от ЗДДС).
Съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС, регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: дневник за покупките и дневник за продажбите.
По смисъла на чл.124, ал.2 от закона, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. А по смисъла на ал.4 на същата разпоредба, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1.
В допълнение към горните текстове, в чл.113, ал.1 от ППЗДДС е указано, че регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл.124, ал.1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.
Следва да имате предвид, че чл.125, ал.2 от ЗДДС, където е регламентирано, че регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал.1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Що се отнася до правото на приспадане на данъчен кредит, следва да имате предвид, че съгласно чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем (чл.68, ал.2 от ЗДДС), а в чл.70 от ЗДДС са указани случаите, при които са налице ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит.
Според регламентираните в 69 от закона общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване облагаеми доставки.
Следователно, при изпълнение на условията по чл.69 от ЗДДС и ако не са налице ограниченията по чл.70 от закона, за начисления данък ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, което се упражнява през данъчния период, през който е възникнало или в един от следващите три данъчни периода. чрез
посочване