Изх. № 24-34-249
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо с Изх. № 65/17.01.2007г., постъпило в Дирекция “Обжалване и управление на изпълнинието“ – София при ЦУ на НАП с вх. № 53-02-32/17.01.2007г., изразявам следното становище:
По 1-ви въпрос
“Относно прилагането на § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ (в сила от 01.01,2007г.) и задължението за издаване на фактури…
В чд.78. ал.1 от ППЗДДС е посочено, че бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по закона лица на основание, различно от регистрация по чл. 99, чл.ШО, ал.2 и чл.152 от закона, трябва да съдържа трайно вписани при отпечатването: пореден номер; гриф „оригинал“ на първия екземпляр; наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава и идентификационен номер по ДДС по чл.94, ал.2 от закона.
В разпоредбите на чл.79 от ППЗДДС. е посочено в кои случаи се издават фактури, независимо дали получателят е регистрирано или не регисгрирано по закона лице.
Съгласно чл.78, ал.2 от ППЗДДС номерата на документите по ал.1 са десетразрядни, нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката или документа. Дублиране на номерата на документите се допуска само в случаите, когато документите се издават от фискално устройство. Всички екземпляри на един и същ документ носят един и същ номер.
Според § 14 от ПЗР на ППЗДДС, номерирането на документите по чл.78, издадени след 1 януари 2007г. включително, започват от ,,0000000001“.
Предвид гореизложеното, по отношение на номерацията на фактурите издавани от нерегистрирани по закона лица. липсва задължение същата да започва от № 0000000001.
По 2-ри въпрос
“Относно прилагането на § 19 от ПЗР на ППЗДДС и по-точно, отнася ли се разпоредбата за получено авансово плащане до 31.12.2006г за доставка от общността.“
В съответствие с § 19 от НЗР на ППЗДДС. когато е получено авансово плащане до 31.12.20061′ включително за доставка но глава трета от закона и до 31.Ш.2007г. доставчикът’ не се снабди с документите, удостоверяващи наличие на обстоятелства по глава четвърта от този правилник, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 па сто.
Разпоредбите на глава трета от закона третира правното положение на облагаеми доставки с нулева ставка на данъка, а именно доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на общността, международен транспорт на пътници и т.н. съгласно разпоредбите на чл.28 – 37 от закона. I лава трета от закона пе третира доставки от страна в общността.
По 3-ти въпрос
“Относно прилагането па чд.26. ал.2 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007О, изречение последно от същия и следва ли да се приеме, че не е доставка и не е облагаема сделка, и не се дължи ДДС за получени лихви и неустойка за забава на плащания съгласно, сключени договори в стопанската практика.“
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС. данъчната основа се определя па базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице. определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
При преценка дали определена лихва или неустойка следва да бъде обложена с ДДС, във всеки конкретен случай следва да се извършва също и преценка на характера на лихвата или неустойката.
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със еанкиионен характер.
С обезщетителен характер са тези неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Съгласно чл.92 от Закона за задълженията н договорите, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
Неустойките със санкционен характер, т.е. тези, които са уговорени като допълнителна санкция (в допълнение към тази. която компенсира неизпълнението на договора и представляват заместваща престация). се включват в данъчната основа.
По 4-ти въпрос
“Относно наличието на аналогична разпоредба в З ДДС (в сила от ()1.01.2007г.) на разпоредбата на чл, 29, ад.5 от ЗДДС (отм.) и в случай, че определената пазарна цена е по-ниска от себестойността на конкретната стока след 01.01,2007г„ данъчната основа пазарната цена ли е ?“
В новия ЗДДС липсва правило аналогично на правилото по чл.29, ал.5 от ЗДДС (отм.), според което данъчната основа на облагаемите доставки на стоки не може да е по-ниска от данъчната основа на придобиване на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена – от данъчната основа при внос.
Според новият ЗДДС това правило се прилага само в случаите па доставки, изброени в чл.27, ад. 1 и 2 от ЗДДС и това са:
-стоки по чл.6, ал.З и чл.7 ал.4:
-земя. която е урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащ
терен към сгради, които не са нови;
-нови сгради или на части от тях и прилежащия им терен;
-данъчна основа на доставка по чл. 151, ал.З от ЗДДС.
Данъчната основа е пазарната цена в случаите па доставки, изброени в чл.27, ад.З и чл.26, ал.7 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗДДС данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ад. З от същия закон е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й.
По 5-ти въпрос
-Относно прилагането па чл.13 и чл.84 от ЗДДС, при положение, че българско регистрирано по ЗДДС лице придобива стока от нерегистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка и издава протокол по чл.117 от закона, начислява и внася 20 С7с ДДС. При тези обстоятелства въпросът е: има ли право българската фирма да приспадне начисления данък, съгласно чл.68. ал.1. г.4 от ЗДДС. независимо от факта, че контрагента й е от друга държава членка и не е регистрирано по ДДС лице.“
Разпоредбите на чл.13 и чл.84 от ЗДДС’ третират вътреобщносттни придобивания. В описания от Вас случай не е налице вътреобщпостно придобиване предвид факта, че доставчикът по посочената доставка не е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Предвид което, неправмерно регистрираното по ЗДДС’ лице получател по посочената доставка е начислило ДДС с протокол по чл.1 17 от ЗДДС за тази доставка, т.е данъкът в случая не е изискуем от получателя по доставката.
С оглед на изложеното по така издаденият протокол не е налице право на данъчен кредит, тъй като съгласно чл. 68, ал.1, т.4 от ЗДДС лицето има право на приспадане от данъчните си задължения по този закон за изискчемия от него данък като платец по глава осма от закона.
В случая е приложима разпоредбата на чл.80, ал.5 от 1Н13ДДС когато е погрешно съставен протокол, същият’ се анулира и се издава нов. Начина на отразяване на анулирани протоколи в дневника за продажби на регистрираното лице с посочен в Приложение № 12 “параметрите, структурата и изискванията към файловете на магнитния или оптичния носител“ на ППЗДДС – при положение че се анулира документ (протокол за начисляване на данък или протокол по чл. 1 17. ал. 4 от закона) след периода, в който е издаден, той се включва във файла “РКООАОВ1. IX I“ на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.
По 6-ти въпрос
“Относно прилагането на чл.124. ал.5 от ЗДДС и по-конкретно как да постъпи регистрирано лице, което е получило кредитно известие със закъснение, т.е. след данъчния период, през който кредитното известие е издадено.“
Съгласно чл.124, ал.5 от ЗДДС’. независимо от ал.4 регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.
В случаи на неотразяване или неправилно отразяване на данъчни документи следва да се приложи чл.126 от ЗДДС.
По 7-ми въпрос
“Относно прилагането на чл.22 и чл.23 от ЗДДС, въпросът е: Каква фактура и с каква ставка ще издаде българска транспортна фирма регистрирана по ДДС за транспортна услуга за превоз на стоки в следните случай:
А/ Услугите са за сметка на българска фирма производител и доставчик на стоките.
Б/ Услугите са за сметка на фирма в друга държава членка на Общността, която не е регистрирана по ДДС.“
В случая на „А“:
В този случай съгласно чл.22, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнението на доставката на услуга по транспорта на стоки е на територията на България. Тъй като българския доставчик е регистрирано по ЗДДС’ лице. той ще издаде фактура, в която ще начисли 2(У7с ДДС. независимо дали получателят българското лице е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС.
В случая на ,.Б“:
Ако транспорта започва от територията на страната съгласно чл.22. ал.1 от ЗДДС, мястото е на територията на страната и следва данък 20 на сто
Във връзка с този въпрос приложено изпращаме Ви становище за практическото приложение на чл.22, чл.29 и чл.ЗО от ЗДДС’ (в сила от 01.01.20071.) изготвено предвид правомощията на Дирекция “Данъчна политика“, определени по реда на чл.25. т. 15 от Устройствения правилник на министерството на финансите.
Приложение : съгласно текста
//