ЗДДС, чл.116, aл. 3,ППЗДДС, чл.84,ЗДДС, чл.26, aл. 2

Изх. № 53-00-393
06.08. 2012 г.
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
чл. 116, ал. 3 от ЗДДС
чл. 84 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството в качеството на купувач е сключило договор с “Тр“ ООД за доставка на релси, като е заплатило авансово цялата стойност по доставката.
Продавачът “Тр“ ООДне доставя поръчаните количества стоки в уговорения срок и двете страни се споразувяват, поръчаните релси да се доставят в срок до 31.12.2011 г., за което подписват нотариално заверена спогодба. Съгласно спогодбата в случай, че доставчикът не изпълни поръчката същия се задължава, да върне на купувача авансово преведената сума и да го обезщети за неизпълнение на договора с 139 тона релси от друг вид.
Поради неизпълнение на подписаната спогодба доставчикът възстановява на “СК“ АД авансово получената сума и доставя уговорените 139 тона релси.
Доставчикът издава фактура с описание “безплатна доставка“ и начислява ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се третира доставката на стока, която служи за обезщетение за неизпълнение по договор?
2. Налице ли е право на данъчен кредит за начислен данък върху неустойка ?
3. С какъв документ следва да се отрази доставката на стока, обект на неустойка?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изрично в закона е предвидено, че плащанията за лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката.
Неустойките са елемент на данъчната основа само, когато са получени от доставчика инямат обезщетителен характер.
Неустойките дължими от доставчика на получателя по доставката във връзка с неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия различни от договорените между страните нямат характер на плащане по доставката.
В конкретния случай, от изложените в запитването Ви обстоятелства е видно, че се касае за неустойка, дължима от доставчика, имаща за цел да обезщети възложителя за вредите от неизпълнението на договора, т.е. касае се за неустойка, която няма характер на доставка и върху размера на неустойкатане следва да се начислява ДДС.
По втори и трети въпрос:
На основание чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ за документиране на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ съдържащ предвидените в чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството/ЗСч/ задължителни реквизити, който удостоверява получаването й.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС поправки и добавки в данъчните документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
На основание чл. 116, ал. 3 от ЗДДС зa погрешно съставени документи се смятат издадени фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
Когато погрешно съставени документи или поправени документи са oтразени в отчетни регистри (на доставчика или на получателя), за анулирането се съставя протоколпо чл. 116, ал. 4 от ЗДДС за всяка от cтраните.
В конкретния случай, доколкото доставената стоката има характер на обезщетение/неустойка/, то доставчикът следва да анулира фактурата като погрешно съставен документ и да документира същата съгласно чл. 84 от ППЗДДС.
По издадената фактура с погрешно начислен данък за получателя не възниква право на приспаданена данъчен кредит.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Оценете статията

Вашият коментар