Изх.№ 20-00-353 от
2011 г.
чл.17, ал.1, чл.82, ал.1от ЗДДС
В писмото е посочено, че при извършване на ревизия на дружеството е установено, че за периода от 01.06.2008г. до 30.09.2009г. в дневниците за продажби на дружеството са отразени вътреобщностни доставки с получател – италианско дружество. При проверка на валидността на идентификационния номер за целите на ДДС в Италия е установено, че на 24.02.2011г. е извършена дерегистрация на дружеството за целите на ДДС със задна дата – считано от 31.12.2008г.
Въпросът, който се поставя в запитването е:
1.Следва ли да се приеме, че българското дружество е осъществило ВОД в периода, когато италианското дружество е с прекратена регистрация за целите на ДДС или доставката следва да се третира като такава по реда на чл.17 от ЗДДС и следва да се начисли данък върху добавената стойност?
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Предвид изложеното в запитването, извършените доставки от българското дружество в периода, когато италианското дружество е дерегистрирано за целите на ДДС в Италия, не представляват ВОД, тъй като към момента на данъчното събитие на доставката не е изпълнено условието на чл. 7, ал.1 от ЗДДС получателят да е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Предвид това, данъчното третиране на доставката следва да се определи съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката на стоката е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Съгласно чл.82, ал.1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка и той следва да го начисли.
‘