5_ 53-00-62/10.05.2014 г.
Чл. 118, ал. 10, ал.11, ал. 9, т. 2от ЗДДС
§ 1, т. 69 и т. 70 от ДР на ЗДДС
Чл.59 а, ал.1 от Наредба№ Н-18/2006 г.
Фактическа обстановка:
Дружеството закупува през 2009 г. промишлено гориво – газьол, което използва при производството на плочи от дървесни частици. Горивото не се използва след газифицирането на завода.
Поставен въпрос:
Задължено ли е дружеството при продажба на горивото, на основание чл. 118, ал. 10от ЗДДС, да подаде данни на Националната агенция за приходите (НАП)?
Съгласно чл.118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице – доставчик/ получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
На основание чл.118, ал. 11 от ЗДДС данни по предходната алинея не се подават от:
1. доставчика и получателя за доставки на течни горива под режим отложено плащане на акциз;
2.доставчика за доставки и за доставени количества течни горива, за които са подадени данни пред Агенция „Митници“, че горивата са освободени за потребление по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
3.доставчика за доставки, които е отчел чрез електронната си система с фискална памет;
4.получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез електронна система с фискална памет и получателят е краен потребител;
5.получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет;
6.получателя по чл. 118, ал. 9, т. 2 от ЗДДС. Това е лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката е краен разпространител (бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни) и получателят не извършва продажби на течни горива.
По смисъла на § 1, т. 70 от ДР на ЗДДС (ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.), „Краен разпространител“ е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива.
По смисъла на § 1, т. 69 от ДР на ЗДДС (ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.), „Краен потребител“ по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител.
В Глава девета „а” от Наредба№ Н-18/2006 г. се съдържат разпоредбите във връзка с вида и формата на подаваните данни в НАП за доставените/получените количества течни горива.
На основание чл.59 а, ал.1 от Наредба№ Н-18/2006 г., лицата по чл. 118, ал. 7, 8, ал. 9, т. 1 и ал. 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата.
На основание изложените разпоредби, дружеството попада в обхвата на лицата които трябва да подават в НАП данни за движението на горивото – ЕДД при продаване на горивото.
‘