5_ 53-00-558/16.09.2011г.
Чл.118, ал.1, чл.5, ал.2 и чл.8 от ЗДДС
Чл.3, ал.1, чл.25, ал.2 и §1, т.1 от ДР на Наредба № Н -18/2006г. от МФ
Чл.3, ал.1 и 2 и чл.1, ал.2 от ЗСч
Фактическа обстановка:
Дружество ще реализира доставки на стоки към гръцки контрагенти на територията на Република Гърция.
Поставени въпроси:
1.Възможно ли е приходите от продажби да бъдат регистрирани посредством издаване на касови бележки?
2.Съществува ли техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП?
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
На основание разпоредбата на чл.118, ал.2 от ЗДДС, фискалните устройства /ФУ/ задължително трябва да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 наот 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Изискването за използване на ФУ за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има териториален характер. Това означава, че изискването за използване на ФУ, одобрени за разпространение в България, не се прилагат за продажби реализирани извън територията на страната ни.
Следователно Вие ще имате задължение да регистрирате и отчитате извършваните доставки за Гърция чрез касов апарат, ако извършвате дейностсъотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006г.дефиниция за “разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
При разносна търговия, на основание чл.25, ал.2 на наредбата фискалната касова бележка се издава от доставчика при окомплектовката на заявката и се предава от разносвача на купувача при заплащането на цената на стоките. Издаваните фактури, следва да са придружени с фискален касов бон.
Предвид гореизложеното като доставчик на стоките сте задължени да издадете фискална касова бележка и да я предадете на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането в Гърция.
По отношение на регистрирането на оборота от продажби на стоки, извън България, чрез ФУ, следва да проучите и приложите законодателството на съответната държава – в случая на Гърция.
Отчитането на приходите от продажби на продукцията на българските дружества на територии извън страната, следва да се извърши в съответствие със Закона за счетоводството /ЗСч/.
В същия смисъл са и чл.5, ал.2 и чл.8 от ЗДДС, съгласно които е допустимо да се използва като платежно средство чуждестранна валута.
Доколкото в ЗДДС няма изрични правила, които да указват, че фактурата следва да се издава на български език, то следва да се приложат правилата на ЗСч. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗСч, първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции – чл. 3, ал. 2 от ЗСч.
Следователно, дружеството /предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч/ е задължено да спазва правилата за водене на документацията и отчетност, уредени в ЗДДС, ЗСч. и ППЗДДС, включително и изискването за съставяне на фактури на български език, посочено в чл. 3, ал. 1 от ЗСч.
‘