2_1336/24.11.2014г.
ЗДДС, чл.26, ал.5, т.1
ППЗДДС, чл.18
ЗКПО, чл.12, ал.5
От приложените документи се установява, че представляваното от Вас дружество е сключило договор № …….г. и анекс към договора от …….г. за доставка на стоки с клиент – дружество от Русия.
Съгласно договора доставката на стоки се извършва съгласно условията посочени в проформа фактури в съответствие с ИНКОТЕРМС 2010. Собствеността върху стоката и всички рискове, свързани с нея преминават към купувача в съответствие с условията на доставката, посочени в проформа – фактури /в съответствие с ИНКОТЕРМ 2010/. Уговорено е още наименованието на стоката, списъкът на производителите и техните адреси да се посочват в приложенията към договора или в проформа – фактурите.
В т.5.2. от договора е предвидено право на доставчика да определя за купувача различни отстъпки: за количество, за отваряне на нови магазини, за промоции и др., които могат да се дават, както за отделните доставки на стоката като цяло, така и за отделни стокови позиции.
Сключено е и споразумение № …….., с което странитесе договорят чрез взаимно сътрудничество да увеличат продажбите на стоките,да разширят пазарния дял на производителя и да привлекат нови купувачи.
За постигане на заложените цели руското дружество поема задължението да осигурява постоянно присъствие на стоките в своите магазини и тяхното най – добро представяне. Съгласно споразумението руското дружество има право да предоставя и следните услуги: да включва информация за стоките в каталозите си, да извършва рекламни кампании, да определя обхвата на потенциалните купувачи на стоките, да подготвя рекламни предложения на английски, френски, руски езици, да провежда маркетингови проучвания за определяне възможностите и перспективите за извършване на търговски операции със стоките, да проучва търсенето на стоките и информация за потенциалните потребители и други действия, свързани с търсенето и привличането на нови потребители.
За извършените от дружеството дейности, „X” ЕООД се задължава да заплаща ежегодно възнаграждение /премия/ определено като процент от закупените стоки.
На основание сключеното споразумение клиентът Ви е издал фактури №№ ….. с предмет ”Международна премия за присъствие на стоките на доставчика в магазините на „А” ООД.
Поставяте следните въпроси:
1. Като се има предвид договора за доставка на стоки и споразумението между страните следва ли да се приеме, че фактурите от „А” ООД са издадени основателно иследва ли същите да се отразят в счетоводството на „Х” ЕООД според възприетата от дружеството класификация на разходите?
2. Следва ли да се приеме, че е налице търговска отстъпка и да се издадат кредитни известия от „Х” ЕООД към „А” ООД за общата стойност по издадените от него фактури, предвид, че стойността по тях е определена като процент от продажбите на „Х” ЕООД?
3. Следва ли да се издадат протоколи по реда на чл.117 от ЗДДС предвид задълженията на клиента по договора и споразумението?
4. Как са определени стойностите по получените фактури?
5. Следва ли начислените суми в полза на „А” ООД да се причислят към някои от доходите, посочени в чл.12, ал.5 от ЗКПО?
На основание изложената фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище:
По първивъпрос:
Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС указва, чевсяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.Видно от текста на разпоредбата фактура се издава единствено и само когато е налице доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане преди това.
Отразяването на определени разходи в счетоводството на дружеството следва да бъдесъобразено с изскването, регламентирано в чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството и в чл. 10 от ЗКПО за документална обоснованост на стопанските операции, съгласно което предприятията следва да доказват документално извършените и отчетени разходи с първичен документ, отразяващ вярно и точно стопанската операция и отговарящ на изискванията на действащото законодателство.
По втори и трети въпрос:
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Същевременно изключение от това правило е регламентирано в чл.26, ал.5, т.1 от ЗДДС. По силата на цитираната разпоредба, данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намалението, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. В случай, че се предоставят след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.
Предвид нормата на чл.18, ал.1 от ППЗДДС, разпоредбата на 26, ал. 5, т. 1 от закона се прилага независимо дали търговската отстъпка или намалението се предоставят под формата на пари, стоки или услуги. По силата на чл.18, ал.4 от ППЗДДС, когато търговската отстъпка или намалението са предоставени след датата на възникване на данъчното събитие за доставката, за изменението на данъчната основа на доставката доставчикът издава кредитно известие към фактурата, издадена за доставката, а когато за доставката са издадени повече от една фактури – с кредитно известие, в което се посочват номерата на всички издадени фактури за доставката.
От една страна, видно от т.5.2 от договора Вие като доставчик на стоки имате право да определяте за купувача различни отстъпки: за количество, за отваряне на нови магазини, за промоции и др. Други клаузи, определящи условията и начина на предоставянето им обаче не се съдържат както в договора, така и в други, представени към запитването документи.
От друга страна, от споразумението, сключено между страните се установява, че руското дружество е поело задължение да осигурява постоянно присъствие на стоките в своите магазини и тяхното най – добро представяне, като предоставя на „Х” ЕООДопределени услуги – да включва информация за стоките в каталозите си, да извършва рекламни кампании, да определя обхвата на потенциалните купувачи на стоките, да подготвя рекламни предложения на английски, френски, руски езици, да провежда маркетингови проучвания и др., поради което би могло да се приеме, че фактури №№ …. са издадени за получени от Вас услуги в изпълнение на споразумението.
В този случай мястото на изпълнение на доставката на услуга ще се определи по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, според който мястото на изпълнение на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност т.е ще е на територията на страната и данъкът ще е изискуем от Вас като получател на основаниечл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. За получените от Вас услуги следва да начислите данък, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като издадете протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
По пети въпрос:
С окончателен данък при източника се облагат начислените в полза на чуждестранни юридически лица доходи, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 4, 5 и 8 от ЗКПО. За целите на данъчното облагане определящо е квалифицирането на дохода, предвид договореното и естеството на извършената услуга. При определяне на дохода, подлежащ на облагане с данък при източника е необходимо всеки един договор да се анализира с цел да се установи посочените възнаграждения имат ли характер на възнаграждения за технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. В подобни случаи тълкуването на съответния договор следва да бъде подчинено на принципа за предимство на съдържанието пред формата и да се търси действителната обща воля на страните (чл. 20 от Закона за задълженията и договорите).
Консултантските услуги и маркетинговите проучвания попадат в обхвата на понятието „“възнаграждения за технически услуги““, дефинирано с § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, а съгласно чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 4 от същия закон доходите от възнаграждения за технически услуги на чуждестранни юридически лица, когато тези доходи не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника.
Следва да имате предвид, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор/чл.13 ЗКПО/.
Въпросът, свързан с начина на определяне на стойността по фактурите не е от компетентността наНАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния-процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.