5_ 55-04-18/09.01.2014 г.
Чл. 118, ал.4,ал.8, ал. 9, ал. 10и ал. 11 от ЗДДС
Чл.59 ана Наредба № Н -18/2006 г.
Фактическа обстановка:
Дружество, с основна дейност търговия, закупува и продава течни горива на контрагенти, с които има двустранни или тристранни отношения.
Съгласно чл. 103 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), дружеството извършва прихващане по фактури на взаимни вземания и задължения до размера на по-малкото от тях, когато едното от тях е доставка на гориво. На основание чл. 118, ал. 9 от ЗДДС плащането на доставката на горивотосе извършва само по банков път.
Поставен въпрос:
Приложима ли е разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД приплащане на горивото по банков път, съгласно чл. 118, ал. 9 от ЗДДС?
Плащането и прихващането, така както са уредени от разпоредбите на гражданското законодателство, са два самостоятелни, независими един от друг и взаимноизключващи се способа за погасяване на две насрещни задължения.
Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС всяко лице,което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането чрез ЕСФП по реда на Наредба № Н-18/2006 г., както и да предава данни чрез дистанционна връзка с НАП.
Видно от горното чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, задължава лицата, зареждащи горива за собствени нужди, да регистрират и отчитат зареждането по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, а чл. 118, ал. 9 от ЗДДС регламентира условията, при кумулативното наличие на които разпоредбата на 118, ал. 8 от ЗДДС не се прилага. Едно от тези условия е посочено в чл. 118, ал. 9, т. 1, б. „а” и то е плащанията по доставките на течни горива да се извършват само по банков път. Видно от самата формулировка, обаче, този текст по същество установява необходимо условие за дерогиране на законовата разпоредба, а не задължение за заплащане само по банков път или забрана за прихващане на такова задължение.
От изложената фактическа обстановка, обаче, е видно, че дружеството закупува и продава течно гориво и не попада в обхвата на разпоредбата на чл.118, ал. 8 и ал. 9 от ЗДДС.
Разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. не забраняват на данъчно задължените лица да погасяват насрещните си задължения чрез прихващане, но трябва да изпълняват условията на наредбата за подаване на данни в НАП. В конкретния случай дружеството следва да подава данни по реда на чл. 118, ал.10 от ЗДДС.
Съгласно чл.118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице – доставчик/ получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
На основание чл.118, ал. 11 от ЗДДС данни по предходната алинея не се подават от:
1. доставчика и получателя за доставки на течни горива под режим отложено плащане на акциз;
2. доставчика за доставки и за доставени количества течни горива, за които са подадени данни пред Агенция „Митници“, че горивата са освободени за потребление по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
3. доставчика за доставки, които е отчел чрез електронната си система с фискална памет;
4. получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез електронна система с фискална памет и получателят е краен потребител;
5. получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет;
6. получателя по ал. 9, т. 2.
В Глава девета „а” от Наредба№ Н-18/2006 г. са разпоредбите във връзка с вида и формата на подаваните данни в НАП за доставените/получените количества течни горива.
На основание чл.59 а, ал.1 от Наредба№ Н-18/2006 г., лицата по чл. 118, ал. 7, 8, ал. 9, т. 1 и ал. 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата.
На основание горе изложеното, дружеството следва да прилага разпоредбата на чл. 118, ал.10 от ЗДДС и като подава в НАП данни за движението на горивото – ЕДП при закупуване на горивото и ЕДД при продаване на горивото.
‘