ЗДДС, чл.12.21, aл. 3,ЗДДС, чл.69, aл. 2,ЗДДС, чл.96

2_4900/27.12.2006г.
ЗДДС, чл.12 ; чл.21, ал.3; чл.69, ал.2; чл. 96
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Българско търговско дружество със седалище на територията на РБ и нерегистрирано по действащият до 31.12.2006г. ЗДДС извършва следните услуги: прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер, услуги по преработка на софтуер и услуги, извършвани по електронен път. Получатели по тези доставки са лица установени извън Общността, както и лица установени в държавите членки.
Дружеството е извършило през месец ноември 2006г. доставки по чл.14, ал.1, т.8 от ЗДДС / в сила до 31.12.2006г./г., които към датата на данъчното събитие са с данъчен режим облагаеми доставки със ставка нула. Доставките са на стойност 52 000 лв.
Въпросите са:
1. Какъв е режимът на облагане на доставките по чл.21, ал.3 от ЗДДС? Различен ли е режимът на облагане в случай, че получател по доставката е лице установено извън Общността, съответно – данъчно задължено лице, установено в държава членка?
2. Ще има ли право българското търговско дружество на данъчен кредит по реда на чл.69, ал.2 от ЗДДС за извършените от него услуги с място на изпълнение извън територията на страната?
3. Следва ли дружеството да се регистрира на основание чл.96 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и действащата нормативна база, изразявам следното становище:
По първи въпрос: Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно чл.21, ал.3 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1. получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът;
2. доставяните услуги са услугите изчерпателно изброени в т.2 на чл.21, ал.3 от ЗДДС.
Видно от разпоредбата на чл.21, ал.3 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ при доставки на услуги, изчерпателно изброени в чл.21, ал.3, т.2, при които доставчик е българско лице, а получатели са лица установени извън Общността или данъчно задължени лица установени в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът, мястото на изпълнение е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на страната. В този случай доставките по чл.21, ал.3 от ЗДДС нямат характера на облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ Те не попадат и в кръга на облагаемите доставки със ставка нула.
Няма разлика в режима на облагане на доставките по чл.21, ал.3 от ЗДДС в зависимост от това дали получател по доставката е лице установено извън Общността или данъчно задължено лице, установено в държава членка различна от държавата, където е установен получателят.
По втори въпрос: Съгласно чл. 69, ал.1 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;
3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и:
1. доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната /чл.69, ал.2 от ЗДДС/;
В оглед разпоредбата на чл.69, ал.2, т.1 от ЗДДС, в случай че сте регистрирано по ЗДДС лице /без значение дали регистрацията е на основание чл.96 или на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС/ вие имате право на приспадане на данъчен кредит, в случай че извършените от Вас доставки биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
По трети въпрос: Съгласно чл. 96, ал.1 от ЗДДС /в сила от 01.01.07г./ всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 /чл.96, ал.2 от ЗДДС/.
В запитването сте посочили, че през месец ноември 2006г. сте осъществили доставки на услуги по смисъла на чл.14, ал.1, т.8 от ЗДДС / в сила до 31.12.2006г./ на стойност 52 000 лв. Тези доставки към датата на възникване на данъчното събитие са с данъчен режим облагаеми със ставка нула. По смисъла на ЗДДС в сила от 01.01.2007г. същите доставки са с място на изпълнение извън територията на страната и са необлагаеми.
Съгласно ал.6 на чл.96 от ЗДДС при определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката.
Следователно с оглед цитираната разпоредба на чл.96, ал.6 от ЗДДС, доставката по чл.14, ал.1, т.8 от ЗДДС /отм./ ще формира облагаем оборот за регистрация и към 01.01.2007г. за Вас ще възникне задължение за регистрация на основание чл.96 от ЗДДС.

Scroll to Top