Изх. № 53-00-97
30.03 2012г.
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС във вр. § 1, т. 13 от ДР на ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството има издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа, за наземно аналогово радиоразспръскване на телевизионни сигнали, за територията на град ……
Съгласно изложеното в запитването преговаряте с друго местно юридическо лице за прехвърляне срещу заплащане на посоченото разрешение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Счита ли се прехвърлянето на издаденото от КРС разрешение за облагаема доставка по смисъла на ЗДДС и следва ли да се начисли ДДС при документирането му?
2. В случай, че не се начислява данък, коя разпоредба от закона, следва да се посочи като основание?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбатана чл. 12, ал. 1 от ЗДДС определя, като облагаема доставкавсяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно чл. 9, ал. 1 и 2 от ЗДДС за доставка на услуга се смята и продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество, както и поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права.
По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗДДС “електроннисъобщителни услуги“ са електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения/ЗЕС/.
Съгласно § 1, т. 17 от ЗЕС “електроннасъобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителнимрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи.
За целите на ЗДДС електронните съобщителни услуги включват и прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за пренасяне, излъчване, предаване или приемане, или предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.
В чл.21, ал.2 от ЗДДС (в сила от 01.01.2010 г.) е регламентирано, че когато получателят на услуга е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
За целите на облагането с ДДС “постоянен обект“ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) илидруго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна“ /§ 1, т. 10 от ДР на ЗДДС/, а “постоянен адрес“ или “обичайно пребиваване“ означава мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива в друг документ за самоличност /чл. 5, ал. 1 от Правилника за прилагане наЗакона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Съгласно чл. 54, ал. 2 от ППЗДДС при доставка на услуга по чл. 21, ал. 1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
В конкретният случай, прехвърлянето на издадено разрешение от КРС на местно юридическо лице е доставка на услуга с място на изпълнение на територията на страната, за която в закона не е предвиден специален ред на облагане.
За дружеството, като доставчик по облагаема доставка,ще възникне задължение по чл. 82, ал. 1 от ЗДДСза начисляване на данък.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка /и представени документи/. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.4 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.
‘