Изх. № 53-00-45
30.03. 2016 г.
чл. 131, ал. 1 от ЗДДС
чл. 83, ал. 3 от ППЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-45/15.03.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В хода на образувано изпълнително дело предстои провеждане на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на поземлен имот, самостоятелен обект в сграда и урегулиран поземлен имот (УПИ), собственост на „A“ ООД с ЕИК . Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 30.09.2005 г. и дерегистрирано на 13.02.2015 г. В хода на производството върху имотите сте наложила възбрана, след налагането на която някои от имотите са прехвърлени както следва.
Поземленият имот чрез покупко-продажба е прехвърлен на „B“ ЕООД с ЕИК 131055992, регистрирано по ЗДДС.
Самостоятелният обект в сграда е внесен под формата на апортна вноска в капитала на „C 2006“ ЕООД с ЕИК …, регистрирано по ЗДДС.
УПИ не е прехвърлян и към момента е собственост на „A“ ООД.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Кой от правните субекти, отчуждител и приобретател на правото на собственост, се счита за доставчик за целите на ЗДДС при продажбата на имотите по реда на ГПК?
2.Следва ли да се отчисли ДДС по реда на чл. 131 от ЗДДС в случаите, при които доставчик е нерегистрирано/дерегистрирано по закона лице?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Целта на принудителното изпълнение е да се удовлетвори вземането на кредитора-взискател по способите, предвидени в закона, като същевременно се осигури приложението и на нормите, предвидени в защита на правата на длъжника. В хода на производството водещият орган по инициатива на неудовлетворен кредитор изземва по принудителен начин имущество от неговия длъжник и го реализира така, че да бъдат удовлетворени правата и законните интереси на кредитора. Действията в хода на производството се извършват от органа по изпълнението, за сметка на кредитора и/или длъжника.
Доколкото сделката между отчуждителя на правото на собственост и приобретателя на това право е недействителна по силата на закона по отношение на взискателя по изпълнителното дело, то породените от нея правни последици, в това число и прехвърлянето на правото на собственост върху имота, не могат да му бъдат противопоставени. Следователно в отношенията между отчуждителя и кредитора – взискател за собственик на прехвърленото право се смята отчуждителят по относително недействителната сделка.Изпълнителното производство е образувано по инициатива на взискателя и за негова сметка, насочено е към удовлетворяването на неговите права и законни интереси, а относителната недействителност е средство за защита на тези негови права и интереси. Поради това в случай, че имотите бъдат продадени по реда на ГПК, в производство, образувано по инициатива и за удовлетворяване на кредитора – взискател, по отношение на който прехвърлителната сделка е недействителна, продавач и доставчик по смисъла на ЗДДС не може да бъде друго лице освен отчуждителя по частично недействителната сделка.
В конкретния случай това означава, че при продажбите на всички имоти в хода на образуваното изпълнително производство, за доставчик по смисъла на ЗДДС ще се счита „A“ ООД.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗДДС, регламентираните с тези разпоредби задължения за ЧСИ възникват само в случай, че собственикът на вещта е регистрирано по закона лице. Видно от чл. 131, ал. 1 от ЗДДС и чл. 83, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)с понятието „собственик на вещта“ законът визира длъжника, залогодателя или собственика на ипотекираната вещ. В конкретния случай това е длъжникът по изпълнителното дело.
При определянето на момента, към който длъжникът следва да бъде регистриран по ЗДДС при публична продан, следва да се има предвид следното:
Видно от наименованието на чл. 131 от ЗДДС законът третира публичната продан на недвижим имот по реда на ГПК като доставка на стоки, отчитайки нейните специфични особености в сравнение с доставките на стоки в общия случай. Поради това следва да се има предвид определението за доставка на стока, дадено в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Съгласнотази разпоредба доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката.
Публичната продан на недвижим имот е един от способите за принудително изпълнение, извършващо се чрез съвкупност от действия. Фактическият състав на публичната продан завършва с окончателното възлагане на имота, с което се прехвърля правото на собственост върху купувача. До този момент проданта не може да се счете за приключена, защото собствеността върху имота не е преминала у другиго. Публичната продан приключва с постановлението за възлагане като чл. 496, ал. 1 от ГПК предвижда, че когато лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление. Видно от чл. 496, ал. 2 от ГПК купувачът става собственик на вещта от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане. С оглед на това изискването за регистрация по ЗДДС на длъжника следва да е изпълнено към тази дата. Когато това изискване не е налице към този момент, за ЧСИ не могат да възникнат задълженията по чл. 131, ал. 1 от ЗДДС.
Изложеното се отнася за публична продан както на движими, така и на недвижими вещи. Доколкото, видно от изложената фактическа обстановка, длъжникът по изпълнителното дело е дерегистриран по ЗДДС към момента на прехвърлянето на собствеността, разлика в третирането на доставките от гледна точка на ЗДДС няма. Такава би била налице в случай, че длъжникът е с активна регистрация по ЗДДС, при което той би имал правото на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС по отношение на освободените доставки по чл. 45, ал. 1, 3 и 4 от закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘