Изх.№ 23-29-77 от
2011 г.
чл.13, ал. 1, ал.3 или ал.6, чл. 15, чл.82, ал.1 от ЗДДС
В писмото не е посочена конкретна фактическа обстановка, сочи се, че поради съмнения за данъчен риск дружеството е отказало сделка, при която клиент от Австралия е пожелал дружеството да достави стоки на регистрирано за целите на ДДС лице във Великобритания.
Въпросите, които се поставят в запитването са:
1.Възможно ли е да се счита за тристранна операция доставка, в която доставчик /прехвърлител/ е дружеството в България, клиент /посредник, платец на дружеството в България/ е дружество със седалищеи адрес на управление в Австралия, а придобиващ /получател на стоката, която се транспортира директно от България за Великобритания/ е регистрирано за целите на ДДС лице с адрес и седалище във Великобритания и да е облагаема с нулева ставка на данъка?
2.Ако е възможно, то с какви документи следва да разполага дружеството – доставчик, за да удостовери правото на прилагане на нулева ставка на данъка?
3.В случай, че доставчик /прехвърлител/ е дружество от трета страна, придобиващ е дружеството в България, а стоката се транспортира от страна от ЕС до България, възниква въпросът – ВОП ли е придобиването на право на собственост върху тази стока от страна на българското дружество и следва ли то да си самоначислява данъка с протокол по чл.117 от ЗДДС, предвид това, че доставчикът не е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, а за стоката няма митническа декларация?
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 15 от ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
От гореизложеното е видно, че за наличие на тристранна операция законът изисква три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В.
И вдвете изложени хипотези на запитването една от страните е трета страна, за която не е посочено да е регистрирана за целите на ДДС в държава членка на ЕС, което обстоятелство не определя посочените доставки като тристранна операция.
От проведения разговор за изясняване на фактическата обстановка стана ясно, че в първия случай стоката се придобива от австралийското дружество на територията на страната, без да напуска границите й, което определя доставката на тази стока като доставка по реда на чл.17, ал.1 от ЗДДС, според който място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. Предвид това, разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗДДС гласи, че данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5 и доставчикът – българското дружество следва да го начисли.
Във втория случай, в който дружеството придобива право на собственост върху стока, която се транспортира от дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава, а доставчик по фактурата е американско дружество. В този случай българското дружество придобива общностни стоки, но в случая не е налице ВОП тъй като не е изпълнено условието на чл.13, ал.1 – доставчикът да е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, а такъв е дружество от трета страна, което няма регистрация за целите на ДДС в друга държава членка. В този случай може да е налице ВОП и дружеството ще следва да си начисли данък с протокол по чл. 117 от ЗДДС, само доколкото изпълнява хипотезите на чл.13, ал. 1, ал.3 или ал.6 от ЗДДС.Съгласно ал.3, за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност. Ал.6 на същия член гласи, че алинея 3 се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето. Доколкото хипотезите на горните разпоредби не са изпълнени, дружеството не следва да издава протокол по чл.117 от ЗДДС, с който да си начислява данък за ВОП за описаната доставка.
‘