ЗДДС, чл.17, aл. 1,ЗДДС, чл.17, aл. 2

Изх. №20-00-376
06.10.2016 г.
чл.17, ал.1 и ал.2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството закупува стоки от данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС в Европейския съюз. Стоките се продават на клиенти от различни държави членки чрез онлайн платформа, разработена от данъчно задължено лице регистрирано във Франция.
Допълнително в телефонен разговор е уточнено, че закупената от дружеството стока се транспортира от държавата членка на доставчика до логистични складове в Германия иливъв Франция, където от името и за сметка на дружеството се получават, пакетират и изпращат от логистични компании установени, съответно в Германия и Франция, до крайните клиенти данъчно незадължени лица в различни държави членки.
За извършените услуги по пакетиране, изпращане и посредничество, дружеството получава фактури за услуги от логистичните дружества и собственика на онлайн платформата.
За продадените стоки дружеството издава месечен отчет, като начислява 20% българска данъчна ставка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Къде е мястото на изпълнение на доставките на услуги пакетиране, изпращане и посредничество?
2. Как следва да се отразят фактурите за тези доставки в отчетните регистри и справка декларация по ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл.21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Изключение от това правило се съдържа в чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот.
По смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
В конкретния случай, за българското дружество като получател на услуги ще възникне задължение за начисляването на данък по реда начл. 86 от ЗДДС, като мястото на фактическото извършване на услугата не е от значение.
Начисляването на данъка се извършва по реда начл. 86 от ЗДДС чрез издаване на протокол по чл. 117 от закона и отразяването му в отчетните регистри по ЗДДС и справка декларация в съответния данъчен период.
Данъчната основа на получената доставка се отразява в дневника за продажби в колона 14, а в колона 15 се посочва размерът на начисления данък. Съответно в справката-декларация се попълва клетка 22 „Данъчна основа на получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и клетка 23 „Начислен ДДС за получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС”.
В дневника за покупки и СД получените услуги се отразяват в зависимост от право на приспадане на данъчен кредит. В случай, че за дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит за доставката, данъчната основа се отразява в колона 10 (данъчна основа на получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и начисленият ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 (ДДС с право на пълен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 31 (данъчна основа на получените доставки по чл. 82, ал. 2 -5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и клетка 41 (ДДС с право на пълен данъчен кредит).
Относно отразяване на фактурите за получени услуги, дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС чуждите документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от закона, но не е грешка, ако покупната фактура се отрази в колона 9 на дневника за покупки „Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък“.
Допълнително, следва да имате предвид, че за да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласночл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мястотона изпълнениепри доставканастока, коятосе изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока, е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
Покупката на стоки от държави членки и транспортирани до склад на територията на Германия или Франция в описания случай, не попада в общите хипотези на вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 62, ал. 1 от ЗДДС, доколкотостоките не се изпращат или транспортиратдо територията на страната от територията на друга държава членка. Независимо от това, следва да се има предвид, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.
Според решение на Съда на Европейската общност (СЕО), понастоящем Съда на Европейския съюз (СЕС ) от 22 април 2010 г. по съединени дела С-536/08 Staatssecretarisи С-539/08 Facet, за да се гарантира облагането с ДДС, чл. 28б, А, параграф 2, първа алинея от Шеста директива гласи, че освен ако получателят не установи, че сделката е обложена в съответствие с параграф 1 от този член, счита се, че мястото на изпълнение на придобиването се намира на територията на държавата членка, издала идентификационния ДДС номер, под който получателят е извършил придобиването (накратко държава членка по идентификация).
Съгласно посоченото по горе решение на СЕО данъчнозадължено лице, което се намира в положението, посочено в първата алинея от параграф 2 от чл. 28б, А, от Шеста директиваняма право да приспада незабавно начисления по полученото вътреобщностно придобиване ДДС.
Когато вътреобщностно придобиване е обложено по реда на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС в страната и впоследствие се докаже, че това придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, то следва да бъде извършена корекция по реда на чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
В този смисъл е изразеното становище в писмо изх. №24-39-65/18.12.2015 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, което може да намерите на интернет страницата на НАП (www: nap.bg).
Мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която дружеството осъществява на територията Германия, съответно Франция, приложение ще намерят разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС,т. е. мястото на изпълнение е извън територията на страната. В тази връзка основание за неначисляване на данък за продажбата е чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, като данъчната основа на доставката следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби.
Следва да се има предвид, че и в двете хипотези на чл. 17 от ЗДДС дружеството осъществява независима икономическа дейност на територията на страна от ЕС (конкретно в Германия и Франция) и е необходимо да се запознаете със законодателството на съответната държава за евентуално възникване на задължение за регистрация за целите на ДДС в тази държава.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Scroll to Top