чл. 17, ал. 1 от ЗДДС
чл. 112, ал. 1 от ЗДДС
чл. 17, ал. 2 Изх. № 20-00-480
……..…….. 2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-480/14.09.2015 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXX“ ООД се занимава с търговия на аудио-видео техника. Дружеството възнамерява да осъществи доставка на стока до свой клиент в Швейцария. Стоката ще бъде закупена от Великобритания и транспортирана директно до Швейцария без да влиза на територията на България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Как следва да се отрази доставката в регистрите по ЗДДС?
2.Следва ли да се начислява ДДС върху продажната цена?
3.Ще има ли разлика в режима, по който ще бъде третирана доставката, в зависимост от това дали клиентът е физическо или юридическо лице?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
За определяне данъчния режим на доставките на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила.Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Мястото на изпълнение на доставката, по отношение на която „XXX“ ООД е получател, се определя съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и това е мястото, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността ?. В случая мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната, във Великобритания, която е членка на ЕС. За посочената доставка не е приложим чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, тъй като се придобива право на собственост върху стока на територията на друга държава членка и същата не се изпраща или транспортира от територията на държава-членка (Великобритания) до територията на страната или територията на друга държава членка.
Съгласно на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчните документи по смисъла на ЗДДС са фактура, известие към фактура и протокол, издадени по реда на същия закон. С огледпосочената разпоредба за дружеството не възниква задължение за отразяване на фактурата, която е издал доставчика(от Великобритания) в отчетните регистри, но не съществува пречка фактурата да се включи в колона 9 на дневника за покупки.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ? към получателя.
По отношение на мястото на изпълнение на последващата продажба на стоката, която дружеството извършва от територията на Великобритания до Швейцария, е приложимаразпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. В конкретния случай мястото на изпълнение на доставката е извън територията на България, във Великобритания, откъдето започва превозът на стоката към крайния получател.
Основанието за неначисляване на данък за доставката е чл. 17, ал. 2 от ЗДДСи същата следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби „Данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС…”.
За извършените доставки освен с фактура дружеството следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
По трети въпрос:
За целите на облагането с ДДС ЗДДС диференцира лицата, физически и юридически, на данъчно задължени и данъчно незадължени лица. Според този подход лицата могат да бъдат данъчно задължени по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, данъчно незадължени юридически лица по смисъла на чл. 4 от закона и всички останали лица, които са данъчно незадължени. Качеството на данъчно задължено лице е релевантно в случаите, в които следва да се определи мястото на изпълнение на доставка на услуга.Доколкото в конкретния случай става въпрос за доставка на стока, изпращана от територията на държава-членка до държава извън Европейския съюз, без значение е дали получателят на стоката има качеството на данъчно задължено лице или не.
Във всички случаи, обаче, дружеството следва да има предвид, че настоящото становище разглежда поставените въпроси от аспекта на българското законодателство. Относно евентуални задължения, които биха могли да възникнат по законодателствата на Великобритания или Швейцария, следва да бъде отправено запитване до съответната приходна администрация.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘