2_512-1/22.04.2013г.
ЗДДС, чл.17, ал.1
ЗДДС, чл.82, ал.2,т.3
Представляваното от Вас дружество е регистрирано по ЗДДС, притежава лиценз за международен автомобилен превоз на товари и извършва доставка на услуги по транспорт на стоки срещу заплащане от Дания до Норвегия и от Дания до Швеция. За нуждите на дейността Ви зареждате гориво в ЕС, като работите със спедитор – датска фирма, която издава карти за зареждане на гориво в ЕС. За закупеното гориво притежавате фактури, в които не е посочен ДДС.
Поставяте следните въпроси:
1.Следва ли да се начислява ДДС за полученото гориво и на какво основание и съответно следва ли тези фактури да се включат в дневниците за покупки и продажби?
2. Следва ли да се начисли ДДС за получените услуги за ремонт и части на товарните автомобили в европейските държави и на какво основание?
При така изложената фактическа обстановка, предвид действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл.5, ал.1 от ЗДДС, стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.
Когато предмет на доставката е стока, задължение за начисляване на данък от получателя по доставката възниква само ако е налице ВОП.
Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на право на собственост върху стока, както и фактическо получаване на стока по чл.6, ал.2 от закона, когато тя се изпраща или транспортира от територията на друга държава-членка до територията на България и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка.
Предвид цитираната разпоредба считаме, че при зареждане на гориво на територията на друга държава членка не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на закона.
Следва да се има предвид, че за да се определи начина на облагане на доставките на стоки, съгласно разпоредбите на ЗДДС е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
По силата начл. 17, ал.1 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2.
Следователно, при зареждането на гориво по отношение на облагането с ДДС, ще се прилагат разпоредбите от законодателство на съответната държава. Съставяне на протокол по чл. 117 от ЗДДС за закупеното от Вас гориво не е необходимо.
Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните по ЗДДС лицада водят задължително дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал.4 на същия член регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи. В разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗДДС законодателят е определил кои са данъчните документи по смисъла на с.з., а именно това са фактура, известие към фактура и протокол, издадени по реда на този закон. В този смисъл за Вас като получател по доставки, не възниква задължение да отразите получените фактури за гориво, издадени от ДЗЛ от друга държава членка, в дневника за покупки, респективно в СД, т.к. фактурите не са издадени по реда на ЗДДС.
По втори въпрос:
По силата начл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
По отношение на доставките за ремонт на превозните средства, при които има вложени резервни части, следва да имате предвид следното:
Съгласно чл.128 от ЗДДСкогато основна доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо се приема , че е налице една основна доставка. В този смисъл, когато за извършения ремонт савложените резервни части и е определена обща цена, ще е налице доставка на услуга, за която по правилата на чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение ще е на територията на страната ако доставчикът е данъчно задължено лице.
При условие, че резервните части се заплащат отделно или са закупени от трето лице, мястото ще се определи по правилата на чл.17, ал.1 от ЗДДСи ще е там, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността, в случая в съответната държава членка.
По силата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Разпоредбата на чл. 117, ал.1, т.1 от ЗДДС указва, че протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал.2 – от регистрираното лице – получател по доставката.
Във връзка с гореизложеното, за получените услуги данъкът е изискуем от Вас като получател по доставката. В протокола, който ще издадете, като основание за начисляване на данък следва да посочите разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС същият следва да отразите в дневника за продажбите през данъчния период, през който е издаден.
‘