. №53-00-506
18.07. 2013 г.
чл. 17, ал. 4 от ЗДДС
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има сключен договор с друго българско дружество за доставка и въвеждане в експлоатация на автоматизирана система за управление на цех за подготовка на суровини в завод намиращсе на територията на Република Сърбия.
Описано е, че параметрите на договора (без да се прилага договор) са следните:
1. Доставка на материали и технически средства, необходими за изпълнение на проекта – 10 000 евро. Условия на доставката, съгласно Инкотермс – EXW – склад на „С“ ЕООД.
2. Изграждане на кабелни трасета и изтегляне на нови кабели, монтаж и свързване на технически средства-5 000 евро.
3.Надзор, тестване и настройка на системата, въвеждане в експлоатация –
4 000 евро.
4. Обучение на персонала – 1000 евро.
Уточнено е, че възложителя по договора (друго българско дружество) не е собственик на завода, като същото ще извърши износ на оборудването за клиента си в Сърбия, а инженеринговите услуги ще се извършат от служителите на „С“ЕООД на територията на завода в Сърбия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Облагаема или необлагаема е доставката на оборудване и на какво
основание по смисъла на ЗДДС?
2.Облагаема или необлагаема е доставката на инженеринговитеуслуги
и на какво основание по смисъла на ЗДДС?
3.Следва ли доставката на оборудване и доставката наинженерингови
услуги да се третират като отделни доставки или може да се разглеждат като една доствака и в този случай на какво основание тази една доставка е облагаема или необлагаема по ЗДДС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС
Съгласночл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока,
която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2. В ал. 2 на чл.17 от закона еуказано, чемястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Ако към момента на прехвърляне на собствеността върху стоката (в конкретния случай оборудването) или към момента, в който се изпраща или започва превозът й към получателя същата се намира на територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставката ще е там, където се намира стоката – на територията на страната.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването собствеността на оборудването се прехвърля в склад на дружество, който е на територията на страната и на основание чл. 12 от ЗДДС доставката на оборудване е облагаема доставка с 20% данъчна ставка.
По втори въпрос:
По смисъла на чл. 17, ал. 4 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката.
В конкретния случай, предвид описаното в запитванено и липсата на приложен конкретен договор, доставката на оборудването на територията на Сърбия ще се извърши от друго българско дружество и в този случай нормата на чл. 17, ал.4 отЗДДС няма да е приложима за „С“ ЕООД.
По реда начл. 21, ал. 2 от ЗДДС се определя мястото на изпълнение при доставка на услуга. Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В конкретния случай, предмет на доставката от страна на „С“ ЕООДне е доставка на стока с монтаж, а доставка на услуга по монтаж и в този случай за него ще е приложима нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Получател по тази услуга е данъчно задължено лице установено в страната и в тази връзка на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката на услугата по монтаж на оборудването ще е в страната облагаема с 20% данъчна ставка.
По трети въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.128 от ЗДДС, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. Характерът на основната доставка определя приложимия режим по ЗДДС за съпътстващата такава.
В този смисъл е Решение по дело С-349/96 (Card Protection Plan ) на Съда на Европейската общност (СЕО), понастоящем Съда на Европейския съюз (СЕС), според което съпътстващата доставка споделя данъчното третиране на основната. Освен това съда допълва, че една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика. При определени обстоятелства няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато не са независими (Решение по дело Part Service C-425/06 и Решение по дело RLRE Tellmer Property, C-572/07).
Предвид изложеното в запитването възнаграждението на „С” ЕООД е договорено по отделни компоненти и в този случай разпоредбата на член 128 от ЗДДС няма да е приложима, доколкото за доставката на оборудване и доставката на услуги по монтаж и обучение на персонал е определена самостоятелна цена.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка (и липса на представени документи). В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 отДОПК.
‘