2_ 382/19.03.2013г.
чл.21, ал.4 отЗДДС
Запитването е свързано с доставка на Ваш клиент ЕТ „====”,за отдаване под наем на недвижим имот, намиращ се в ====== Италия, за което представяте писмено пълномощно.Посочвате, че наемателят на Вашия клиент е архитектурно бюро, регистрирано по ДДС в Италия, но не е включено във VIES системата съгласно промените на италианското законодателство, във връзка с регистрацията по ДДС от м. 02.2011 г. Считате, че Вашият клиент осъществява независима икономическа дейност от постоянен обект намиращ се в България и няма такъв обект в Италия, предвид даденото определение в чл.11 на глава V от Регламент 282/2011 г.
За изясняване на всички относими обстоятелства свързани с конкретната доставка представяте допълнителна информация, заведена с писмо №============ г., в която посочвате, че госпожа ===============е придобила право на ползване на апартамент в историческа сграда вгр. =========, който отдава под наем. До момента на придобиване на това вещно право апартаментът е бил наеман като офис от архитектурно бюро в Италия. Посочвате, че с придобиване на вещното право клиентът Ви става правоприемник в сделката за отдаване под наем на посочения недвижим имот и съгласно италианското законодателство за целта не е необходимо да се подписва нов договор за отдаване под наем. Уведомявате ни, че клиентът Ви няма офис в Италия, няма назначен персонал по трудов или друг вид договор за наемане на такъв в Италия, като връзките му с наемателя се осъществяват по телефона или интернет.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1.В случай, че получите потвърждение за включване във VIES системата на италианския контрагент, правилно ли разглеждате доставката по чл.21, ал.4 от ЗДДС и издавате фактура със ставка нула и VIES декларация за съответния период, като дължимото ДДС следва да се декларира от италианския клиент и да се плати в Италия?
2.В случай, че не получите потвърждение за включване на италианския клиент във VIES системата правилно ли считате, че доставката се осъществява при условията на чл.21, ал.1 от ЗДДС и в този случай следва да издадете фактура със ставка 20 на сто, като дължимото ДДС следва да бъде платено в България?
Във връзка с изложената в запитването фактическа обстановка, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС, изразявам следнотостановище:
Съгласно чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.
Видно от изложената в запитването фактическа обстановка предоставяте имот под наем на архитектурно бюро, регистрирано по ДДС в Италия,който имот се намира на територията на същата страна, предвид което мястото на доставката, по смисъла на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, е на територията на Италия.
При аналогична разпоредба на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС в италианското законодателство, в случаите когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Италия и доставката е с място на изпълнение на територията на Италия и е облагаема, данъкът ще е изискуем от получателя по доставката на услуга, когато същият е регистрирано по ДДС лице в Италия.
С оглед преценка дали доставчикът е установен на територията на Италия, както и изискуемостта на дължимия ДДС, следва да се има в предвид Италианското законодателство.
При аналогично определение на понятието „лице установено на територията на страната”, дадено в италианското законодателство, следва да се прецени дали доставчикът има постоянен обект на територията на Италия.
Съгласно чл.11, т.1 на глава V от Регламент 282/2011 г. на Съвета от 15.03.2011 г. е дадено определение на понятието „постоянен обект”, предвид което това е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствени нужди на този обект.Аналогично е и третирането на понятието „постоянен обект” предвид практиката на Съда на Европейския съюз /дела С 168/84; С 190/95; С 231/94; С260/95/.
В запитването посочвате, че клиентът Ви няма офис в Италия, няма назначен персонал по трудов или друг вид договор за наемане на такъв в Италия, като връзките му с наемателя се осъществяват по телефона или интернет. Апартаментът, който ще се отдава под наем е на територията на Италия, т.е. налице е необходимият технически ресурс, но по отношение на човешкия ресурс, необходим за целите на независимо предоставяне на съответните услуги, няма данни за наличие на такъв на територията на Италия, предвид което следва по-скоро да се приеме че българското дружество не е установено на територията на тази страна.
Предвид факта, че мястото на изпълнение на горепосочената доставка е вИталия, следва да се приложи разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС, съгласно която не се начислява данък за извършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
Следва да имате в предвид, че съгласно разпоредбата на чл.125, ал.2 от ЗДДС задължение за подаване на VIES-декларация имат лицата, които извършват доставки на услуги по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДДС, с място на изпълнение територията на друга държава членка. Мястото на извършваните от Вашия клиент услуги не се определя по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС, а по специалната разпоредба на чл.21, ал.4, т.1 от с.з., която визира доставки на услуги, свързани с недвижим имот, за които услуги не е необходимо да се подава VIES-декларация.
Когато получателят на услугата по отдаване под наем на апартамент в Италия, не е регистрирано по ДДС лице в тази страна, за осъществената дейност от доставчика на територията на Италия, следва да формира оборот за регистрация, предвид изискванията на италианското законодателство.
‘