ЗДДС, чл.25, aл. 7,ЗДДС, чл.31, т. 7

2_1758/24.11.2011 г.
ЗДДС чл.25, ал.7
ЗДДС чл.31, т.7
В Дирекция ОУИ ……. е постъпило писмено запитване от „Е……”ООД, в което е описана следната фактическа обстановка:
Дружество с основна дейност покупко-продажба на яхти получава от свой клиент по разплащателната си сметка паричен депозит на основание сключен предварителен договор за доставка. На датата на получаване на депозита, същият се превежда на завода производител за да започне производството на съответния модел яхта.
Поставен е въпроса възниква ли задължение за начисляване на ДДС и издаване на фактура или друг счетоводен документ за получения депозит от клиента?
Към запитването не са приложени договори, липсва информация за вида на яхтата и дали същата е за спортни и развлекателни цели или за лични нужди; не са посочени данни за клиента и за производителя на яхтата. При така общо изложената фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище:
Предварителните плащания /задатък, капаро, отметнина, предплата, пишманлък и др./, извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции. Те имат потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция. Независимо от тези облигационно-правни функции, предварителните плащания, разгледани в данъчно-правен аспект, обичайно имат и характер на частично авансово плащане. Същите обуславят изискуемост на данъка, в случай, че доставката, по повод на която е платен паричния депозит, е облагаема.
Само при условие, че предварителното плащане е преведено по доверителна сметка под специален режим /“ескроу сметка“/ не следва да се приема, че е налице авансово плащане, тъй като паричната сума – депозит, не е предоставена по начин, при който дружеството – получател на депозита да може да се разпорежда с нея.
По информация от запитването дружеството – получател на депозита се разпорежда с него още в деня на получаването, като го превежда на завода производител на яхтата. Извършеното към дружеството плащане не е по сметка под специален режим и следва да се третира като авансово плащане.
Тъй като данъчното третиране на авансовото плащане зависи от данъчното третиране на доставката, във връзка с която същото е направено, следва да се определи мястото на изпълнение на доставката и предмета на доставката.
Според чл.17, ал.1 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стоки, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2.
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
За целите на ЗДДС доставките, свързани с международен транспорт са облагаеми с нулева ставка. Съгласно чл.31, т.7 от закона облагаема доставка с нулева ставка е доставката на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
За доказване на доставката по чл.31, т.7 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи, посочени в чл.31 от ППЗДДС, удостоверяващи на наличните обстоятелства за доставката:
1. писмен договор за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху превозното средство съгласно Кодекса на търговското корабоплаване;
2. фактура за доставката.
Когато авансовото плащане се извършва във връзка с доставка, облагаема с нулева ставка, тогава липсва основание авансовото плащане да се облага с ДДС.
На основание чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117. Срока за издаване на фактурата в случаите на авансово плащане е не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането и е определен в чл.113, ал.4 от ЗДДС.
По аргумент на чл.31, т.7 от ЗДДС, ако доставката е с предмет плавателни съдове със спортни и развлекателни цели или за лични нужди и е с място на изпълнение на територията на страната по смисъла на чл.17, ал.1 или ал.2 от закона, тогава доставката няма да бъде облагаема с нулева ставка, а с данъчна ставка 20% съгласно чл.66, ал.1, т.1 от с.з.
На основание чл.25, ал.7 от ЗДДС, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал.2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117.
Съгласно чл.113, ал.4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Тъй като дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, на основание чл.25, ал.7 от ЗДДС за полученото плащане възниква изискуемост на данъка на датата на получаване на плащането и задължение за издаване на фактура не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС, издадените от дружеството фактури за получени авансови плащания следва да бъдат отразени в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

Scroll to Top