Изх. №53-04-257
09.12. 2016 г.
чл. 26, ал. 2от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството притежава съответните лицензии за разпределение и снабдяване с природен газ от краен снабдител за територията на.
Сключен е договор с по силата на който са заложени клаузи за санкции и неустойки дължими от клиентаЕООД при следните условия:
т. 1. За приетото количество газ над105%отдневно договореноколичествогазпрез всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчикадопълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане.
т. 2. За неприетотоколичество газ при равномерна доставка, повечеот20%от
договореното дневно количество през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставен следният въпрос:
Следва ли,да се включвав данъчнатаосновапочл. 26, ал. 2от ЗДДС размера на неустойката при доставката на природен газ и в двете описани хипотези?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По смисъла на чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, при неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия различни от договорените между доставчика и получателя неизправната страна дължи на изправната неустойка.
Данъчното третиране на дължимите в тази връзка суми, е регламентирано в чл.26, ал. 2изречение второ от ЗДДС, където е предвидено, че всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката. Ето защо независимо, че с тези суми се увеличава или намалява дължимото парично задължение, то те няма да се взимат предвид при определяне на възнаграждението по доставката, което по правилото на чл. 26, ал. 2, изречение първо от ЗДДС представлява размера на данъчната основа на доставката.
В конкретния случай, предвид клаузите по т. 2 от изложената фактическа обстановка, получателят по доставката дължи допълнително плащане за неприети количества, отделно от дължимото възнаграждение за приетите количества газ, т.е тези плащания са по повод неизвършена доставка. В този случай, допълнителните плащания обезщетяват доставчика по договора, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна и доколкото не представляват възнаграждение по доставката, не се облагат с ДДС и не следва да се отнасят като част от данъчната основа.
Когато страните по сделката са договорили увеличение на възнаграждението, което се полага на доставчика за осъществената от него доставка, поради доставена в повече стока от предварително договореното, каквато е хипотезата нат. 1 отзапитването, ще е налице плащане по доставка, което е част от данъчната основа на същата.
В конкретният случай, доколкото е договорено по т. 1, че получателят по доставката дължи по-високо възнаграждение за допълнително получени количества, ще е налице основание за коригиране на цената по сделката, което следва да намери отражение в данъчната основа на фактурата за доставката, или издаване на данъчно известие съгласно чл. 115 от ЗДДС.
На основание чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) за документиране на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ съдържащ предвидените в чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) задължителни реквизити, който удостоверява получаването й. Следователно доставчика, следва да документира дължимата от клиента санкция за определения вид нарушение, като издаде документ удостоверяващ плащането й.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘