ЧЛ. 26, АЛ. 2 ОТ ЗДДСИзх. № 53-04-406
22.06.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-406/05.06.2015 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXX“ АД е лицензирано като небанкова финансова институция по чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Основната дейност на дружеството се състои в предоставяне на заеми/кредити на физически лица със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обезпечаването на изпълнението на задълженията на кредитополучателите се извършва чрез различни способи, един от които е поръчителство по смисъла на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Между „XXX“ АД и естонското търговско дружество YYY (YYY), финансова институция по естонското законодателство с основна дейност извършване на гаранционни сделки, е сключен договор за сътрудничество от 14.07.2014 г.По силата на този договор естонското дружество се съгласява да бъде поръчител на кредитополучателите – клиенти на XXX, които са избрали този начин за обезпечаване. За да бъде предоставен кредитът на потребителя „XXX“ АД предоставя на YYY информация за конкретния потребител, заедно с предложение за сключване на договор за поръчителство. Въз основа на предоставената от „XXX“ АД информация, както и въз основа на всякаква друга информация, до която YYY има достъп, YYY извършва оценка на кредитоспособността на потребителя. В случай, че оценката е положителна, YYY подписва предложението и го връща на „XXX“ АД, с което индивидуалният договор за поръчителство се счита за сключен, а „XXX“ АД сключва договор за заем с потребителя. Видно от клаузите на договора за сътрудничество, след сключването на индивидуалните договори YYY има всички права и задължения на поръчителя по смисъла на ЗЗД.
В допълнение към законните права и задължения на страните по договора за сътрудничество в чл. 22, ал. 2 от него е уговорено, че YYY дължи неустойка на „XXX“ АД в случай, че неизпълнените задължения по договори, по които YYY е поръчител, надхвърлят определена част от размера на всички гарантирани от YYY и предоставени от „XXX“ АД кредити. Конкретните параметри на основанието и размера на неустойката са определени с анекси № 1/20.08.2014 г. и № 2/20.08.2014 г. Съгласно уговореното с втория анекс неустойката е в размер на 60% от размера на неизпълнените задължения по гарантирани от YYY договори и се дължи в случай, че размерът на неизпълнените задължения по договори, гарантирани от YYY, надхвърли 5% от общия размер на всички гарантирани от YYY договори.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как ще бъде третирана за целите на ЗДДС така уговорената неустойка?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Неустойката е предварително определена по основание и размер, договорна отговорност на неизправната страна по договора, в случай че същата не изпълни или изпълни неточно поетите с договора задължения.
За разлика от нея данъчната основа е институт на данъчното право, а данъчната основа на конкретна облагаема доставка е стойност, върху която се начислява данък. Тази стойност, в зависимост от законодателното решение, може да кумулира в себе си размера на дължимата неустойка, или не, когато неустойката се дължи във връзка с осъществена облагаема доставка.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС гласи, че данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Съгласно чл. 84 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС изрично изключва дължимата неустойка от възнаграждението по доставката, поради което очевидно смисълът на възприетото законодателно решение е плащането на неустойка да не се счита за част от това възнаграждение, съответно да няма значението на елемент, участващ във формирането на данъчната основа на доставката. Отделно от това в конкретния случай липсват данни за доставка от „XXX“ АД към YYY, в чиято данъчна основа наред с дължимото възнаграждение да се счита включена и уговорената неустойка. Поради това платените неустойки от YYY на „XXX“ АД не могат да бъдат обект на облагане с ДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘