2_ 2844/02.12.2009г.
ЗДДС-чл. 26, ал.2
-чл.115, ал.1 и ал.3
-чл.124
ППЗДДС – чл.79, ал.8
Отправили степисмено запитване,в което сте изложили следната фактическа обстановка:
На 20.08.2008 г. сте сключили договор за изработка, доставка и монтаж на мебели. На 25.08.2008 г. сте издали фактура за преведен аванс и сте внесли дължимия данък по ЗДДС. Междувременно възложителят Ви е изпаднал в сериозно финансово затруднение и Ви е уведомил писмено да спрете производството на договорените мебели. На 23.11.2009 г.след като е станало ясно, че няма да изработите цялата поръчка, сте подписали споразумение, с което сте се договорили за 50 % от изплатения аванс да извършите доставка на вече изработеното, а остатъкът от 50% от авансовото плащане да задържите като неустойка за неизпълнение на договора – обезщетение за пропуснати ползи, поради непълно изпълнение.
В тази връзка поставяте следните въпроси: Имате ли право да възстановите ДДС по кредитно известие, тъй като съгл. чл.26, ал.2 от ЗДДС договорената неустойка, която има обезщетителен характер не е облагаемо с ДДСвъзнаграждение, а Вие сте внесли ДДС на тази сума. Следва ли да върнете на въложителя по договора тази част от ДДС, с която е обложена сумата по неустойката или имате право да прихванете целия остатък от 50%?
Съгласно чл. 26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. При преценка дали определена лихва или неустойка следва да бъде обложена с ДДС, във всеки конкретен случай следва да се извършва също и преценка на характера на лихвата или неустойката. По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер. С обезщетителен характер са тези неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна. Съгласно чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Неустойките със санкционен характер, т.е тези, които са уговорени като допълнителна санкция (в допълнение към тази, която компенсира неизпълнението на договора и представляват заместваща престация), се включват в данъчната основа.
В конкретния случай, от изложените в запитването Ви обстоятелства и от приложения анекс към договор е видно, чесе касае за неустойка, имаща за цел да Ви обезщети за вредите от неизпълнението на договора, т.е се касае за неустойка с обезщетителен характер, върху която не следва да се начислява ДДС, за нея следва даиздадете само документ, който да удостовери заплащането й от контрагента Ви по договора, съгл. чл.84 отППЗДДС.
С оглед гореизложенотостойността на неустойката следва да бъде изключена от данъчната основа на авансовото плащане. В чл. 115 от ЗДДС е уреден начинът за документиране при изменение на данъчната основа. Съгласно ал.1 на чл.115 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство. При намаление на данъчната основасе издава кредитно известие, предвид разпоредбите на чл. 115, ал. 3 от ЗДДС. Известието се издава най-малко в два екзепляра – за доставчика и за получателя. На основаниеразпроредбата на чл.124 от ЗДДС Вие следва да отразите издаденото от Вас кредитно известие в дневника Виза продажби, а получателя по доставкатав дневника си за покупкитеза данъчния период, през който известиетое издадено.
На осн. чл.79, ал.8 от ППЗДДС не следва да издавате фактура при настъпване на данъчно събитие на доставката в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им.
Що се отнася до питането Ви коя от двете страни по доставката следва да задържи тази част от ДДС, с коятое обложена сумата по неуестойката, същото е въпрос на Ваша договорка и тълкуване на сключения между Вас анекс къмдоговор.
‘