Изх. №20-00-498
26.11. 2015 г.
чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС
чл. 26, ал. 5 от ЗДДС
§1, т. 15 от ДР на ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Регистриран по ЗДДС адвокат получава по специална адвокатска банкова сметка суми от клиенти за адвокатски хонорари и за държавни такси дължими от клиентите, които превежда от името на клиента, по съответните сметки на държавните институции и съдилища.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Какво е данъчното третиране по ЗДДС на получените суми от клиенти,
които са предназначени за държавни такси и следва лида се издава фактура за тях?
2.Какво е данъчното третиране по ЗДДС на получените суми от клиенти,
за възстановяване на разходи, свързани с банкови такси удържани по повод преводи за държавни такси дължими от клиентите?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки без данъка по този закон, като съответно се намалява или увеличава с елементите посочени в ал. 3 и ал. 4 от същата разпоредба.
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от ЗДДС данъчната основа не включва сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика. Доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на тези разходи.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването, сумите постъпващи по сметка на адвоката, необходими за заплащане на държавни такси от името на клиента попадат в хипотезата на чл. 26, ал. 5 от ЗДДС и не следва да се включват в данъчната основа на облагаемата доставка /адвокатска услуга/.
В случай, че лицето възстановяващо разхода е поискало да му бъде издаден документ за сумата, която е заплатило, предвид това, че тази сума не се включва в данъчната основа на доставката, то от страна на адвоката, не следва да бъде издаван данъчен документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС. В този случай е допустимо документирането на сумите да се извърши с издаването на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч).
По втори въпрос:
Относно сумите, които се получават по сметка на адвоката за покриване на разходи за банкови такси, удържани по повод преводи за държавни такси, следва да се има предвид, че същите не представляват възнаграждение за извършена доставка по смисъла на ЗДДС, тъй като по силата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС финансиранията и субсидиите участват в определянето на данъчната основа, само когато са свързани пряко с доставка.
Според определението даденото в §1, т. 15 от ДР на ЗДДС “субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки и услуги.
Същевременно, не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, които са предназначени единствено за покриване на загуби или за финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
Разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвеждат задължение заиздаване на фактурасамо по повод на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане.
В конкретния случай, предвид изложеното дотук и доколкотопостъпващите суми по сметка на адвоката са предназначени единствено за финансиране на разходи, данък не следва да се начислява и дружеството няма задължение да издава данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС.
В случая финансирането, може да бъде документирано с първичен счетоводен документ, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от ЗСч.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘