Изх. № 23-29-23
09.05. 2013 г.
чл. 17, ал. 2 от ЗДДС
чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС
чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството извършва износ на каучукови уплътнения за компания установена на територията на Сърбия.
Съгласно изискванията на клиента стоките се доставят на територията на Сърбия в склад на логистично дружество (конкретно Шенкер Сърбия).
За доставката дружеството издава проформа фактура, митническа декларация за износ с получател сръбското дружество и транспортен документ (ЧМР) за транспорт на стоките от склад на ,,С България” АД до склад на Шенкер Сърбия (приложени към преписката). След това на база индивидуални заявки от сръбското дружество с транзитен митнически документ на сръбските митнически власти, стоките напускат логистичния склад и се превозват до склада на сръбското дружество, а „С България” АД издава фактура само за конкретната заявка.
Допълнително в телефонен разговор е уточнено, че дружествотозапазва собствеността си върху стоките при транспортирането им от склад в България до логистичен склад на територията на Сърбия.Стоките се продават на територията на Сърбия на части, съгласно заявени от сръбския клиент количества и вид, за което ,,С България” АД издава фактура и отчита приход в счетоводството си.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Налице ли са всички доказателствата по чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) за доказване на доставка по чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС от „СБългария” АД?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи място на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия е с място на изпълнение територията на Р България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка.
За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:
– доставчикът да прехвърля право на собственост или друга вещно право върху стоката т.е. да е налице доставка по чл. 6 от закона;
– стоката да се превозва от или за сметка на доставчика;
или
– стоката да се превозва от получателя или за негова сметка, когато получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна доставчикът, следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона, с визираните в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи:
– заверена от изходно митническо учреждение писмена митническа декларация, в която е вписан като износител на стоките;
– фактура за доставката;
– документ за превоза на стоките.
Липсата на посочените документи води до корекция на режима на доставката и от облагаема с нулева данъчна ставка доставката става облагаема с 20 на сто ДДС. Корекцията се извършва по реда и в срока регламентиран с чл. 39 от ППЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получено авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от закона.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от закона, съгласно която когато преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката.
На основание чл. 25, ал. 6 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие за доставката, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки.
Разпоредбата на чл. 86 от ЗДДС задължава, всяко регистрирано по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем да го начисли, като:
– издаде данъчен документ /фактура/, в който посочи данъка на отделен ред;
– включи размера на данъка при определяне резултата за съответния данъчен период в справка декларацията по чл.125 за този данъчен период;
– посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите по чл.124
за съответния данъчен период.
В конкретния случай, предвид изложената фактическа обстановка дружеството транспортира собственистоки от територията на страната до територията на трета страна (Сърбия), за целите на собствената си независима икономическа дейност, без да прехвърля собствеността им на друго лице.
В ЗДДС не се съдържат разпоредби, които да регламентират като доставка движението на стоки от територията на страната до територията на трета страна за целите на неговата независима икономическа дейност. В този смисъл за дружеството няма да е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и няма да възникне задължение да начисли данък включително и със ставка нула.
Относно продажбите на стока от логистичния склад в Сърбия на ДЗЛ установено на територията на Сърбия, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, съгласно коятомястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.
В този случай за дружеството като доставчик мястото на изпълнение ще бъде извън територията на страната и за доставките на стока с място на изпълнение извън територията на страната не следва да се начислява данък, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Тези доставки следва да намерят отражение в колона 23 на дневника за продажби (Приложение № 10 към чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘