Изх. № 23-22-2673/23.10.2012 г.
чл. 4, чл. 4а, ал. 1, чл. 10 от КСО
чл. 3, ал. 1 и ал. 2, 12, ал. 1, чл. 45, ал. 4, чл. 74, ал. 2, т. 1, чл. 71, т. 1 чл. 96, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 112, чл. 114, ал.1, чл. 115 от ЗДДС
чл. 7, чл.31, ал.1, чл.37, ал.1 т. 4 и ал.2, чл.8, ал.6, т.5, чл.55, ал.1, чл.56, ал.1, чл. 65, ал.1 и ал.9, чл.66, ал.1, чл. 75от ЗДДФЛ
чл. 8, ал. 1, т. 1 – т. 6 от ДОПК
чл. 83 от ППЗДДС
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ….. са постъпили Ваши писмени запитвания, приети с вх. № 23-22-2673 от 17.09.2012 г. и вх. № 20-00-327 от 29.08.2012 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
A е руски гражданин, който няма постоянен адрес в България и не осъществява друга дейност в страната. Той е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот в София и жилище на територията на област Бургас. Първи в хронологична последователност е придобит имотът в София. A отдава този имот под наем на българско търговско дружество срещу месечна наемна цена от 10 000.00 евро.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Необходимо ли е A да подаде декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице?
2.Данъчнозадължено ли е лицето по смисъла на ЗДДС и възниква ли за него задължение за регистрация по ЗДДС при достигане на оборота по
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС?
3.Следва ли да бъде заплатен данък по ЗДДФЛ върху доходите от наем и в какъв размер?
4.В случай, че за A възниква задължение за регистрация по ЗДДС коя е компетентната териториална дирекция на НАП?
5.В случай, че за лицето възниква задължение за регистрация по ЗДДС има ли то право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 74 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължението за осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Тъй като няма данни ЧФЛ да упражнява трудова дейност в страната, то липсва основание за неговото осигуряване.
По втори въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В ал. 2 на същия текст изрично се посочва, че независима икономическа дейност е експлоатацията на материално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Поради това A е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.
Същевременно, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, отдаването под наем на сграда или части от нея, с изключение на случаите по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС (за жилище на физическо лице, което не е търговец), е облагаема доставка, и на основание чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС реализирания оборот от тази дейност участва във формирането на оборота по чл. 96, ал. 1 от закона.
Предвид изложеното при реализиране на оборот 50 000 лева или повече за последните 12 месеца преди текущия от дейността, за лицето ще възникне задължение за регистрация на основание чл. 96 от ЗДДС.
По трети въпрос
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица (ЧФЛ) са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в страната.Доходът от наем на недвижим имот, изплатен от местно лице (предприятие) на ЧФЛ попада в обхвата на облагаемите доходи, които се облагат с окончателен данък по реда на чл.37, ал.1 т.4 във връзка с чл.8, ал.6, т.5 от ЗДДФЛ. Данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването му (чл. 65, ал.1 от ЗДДФЛ). Когато доходът от наем се изплаща в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), данъкът се удържа и внася от предприятието – платеца на дохода в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода (чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 37, ал.2 от закона окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените доходи. В този случай не се прилага правилото на чл.31, ал.1, позволяващо редуциране на данъчната основа с 10 на сто разходи. Следователно върху брутната сума на начисления доход, предприятието – платец следва да начисли, удържи и преведе данък в размер 10 на сто. Данъкът се внася от предприятието – платец в републиканския бюджет по сметка на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ). Платецът на дохода, удържал окончателния данък за начислените доходи на ЧФЛ, подава декларация по чл.55, ал.1 от законадо края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка (чл.56, ал.1 от ЗДДФЛ). Формулярът на декларацията е достъпен на интернет страницата на НАП.
Окончателният данък по чл.37, ал.1 т.4 от ЗДДФЛ се удържа и внася от платеца независимо от обстоятелството дали получателят на дохода- ЧФЛ е регистриран за целите на ЗДДС. Така например ако регистрирано за целите на ЗДДС ЧФЛ получава наем от десет хиляди лева, следва да издаде фактура на платеца съгласно изискванията на чл. 114, ал.1 от с.з. като начисли върху получения доход от 10 хиляди лева 20 на сто ДДС (две хиляди лева ДДС), а платецът да удържи и внесе по описания по-горе ред данък в размер на 1000.00 (хиляда) лева, представляващ 10 на сто върху сумата от 10 000.00 лева, както и да подаде декларацияпо чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ.
Вън от гореизложеното, разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ указва, че когато в данъчна спогодба или друг международен договор,ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Въпроси във връзка с прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), може да отправите къмна Националната агенция за приходите, дирекция СИДДО, София 1000, бул. „Дондуков” № 52.
По четвърти въпрос
Доколкото лицето не попада в хипотезите на чл. 8, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ДОПК, то на основание т. 6 от посочената разпоредба, компетентна да регистрира лицето по ЗДДС е ТД на НАП София.
По пети въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 71, т. 1 от ЗДДС, необходимо условие за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за активите, налични към датата на регистрация, е лицето да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от закона. От изложената фактическа обстановка става ясно, че A притежава документ, удостоверяващ прехвърлянето на собствеността на имота, но не и някой от посочените документи, необходими за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради това, доколкото договорът за покупко-продажба, съставен под формата на нотариален акт, няма характер на данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС, нито на митнически документ, или на документ по чл. 83 от Правилника за прилагане на ЗДДС A не може да претендира право на приспадане на данъчен кредит.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.