ЗДДС, чл.46, aл. 1, т. 3

2_306/19.03.2011г.
ЗДДС,чл.46, ал.1,т.3, вр. чл.113, ал.1
В Дирекция „ОУИ” гр……. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № …..2011г.,в което сте изложили следната фактическа обстановка:
Придобили сте по договор за цесия вземане в размер на ….. евро.Вземането е възникнало на основание договор за покупко- продажба на недвижим имот. Придобитото от Вас вземането представлява 10 равни месечни вноски, с падеж на първата вноска на 10.10.2010г., а следващите с падеж – всяко 10 – то число на месеца, за който се дължат.
Посочили сте, че съгласно НА при прехвърляне на правото на собственост върху недвижимият имот купувачът е заплатил на продавача част от догорената цена. Договорено е остатъка да се изплаща на 24 месечни вноски. На датата на нотариалния актпродавачът е издал фактура с данъчна основа на доставката сумата, заплатената от купувача при сключване на договора, върху която е начислил ДДС. На датата на всяка следваща вноска също е издавана фактура, като е начислен, съответния размер на ДДС. На доставчикът е извършена ревизия, при която на датата на прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот е начислен ДДС върху цялата данъчна основа на доставката.
Поставили сте следния въпрос:
Налице ли е доставка и изискуемост на данъка на датата на падежа на вноските по вземането, което сте придобили по договора за цесия и следва ли да начислявате ДДС върху стойността на всяка вноска и да издавате фактура, в която да посочвате съответния размер на ДДС?
На основание изложената фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище:
Правната уредба на договорът за цесия се съдържа в разпоредбите на чл.99- чл.100 от ЗЗД. Цесията е договор, при който кредиторът по едно правоотношение, наречен цедент прехвърля своето право на вземане на друго лице, наречен цесионер. При цесията участват три страни: първоначален кредитор /цедент/, нов кредитор /цесионер/ и длъжник.
Първият кредитор на вземането /цедентът/ е продавач, който за целите на ЗДДС има качество на доставчик. Цесионерът е лицето, което придобива вземането и е получател по доставката. Цедираният длъжник е лицето, което дължи прехвърленото вземане. В резултат на цесията, цедираният длъжник престава да дължи на цедента и започва да дължи на цесионера. Същият не участва като страна по договора за цесия, а само се уведомява за неговото сключване, за да знае, че трябва да плати на друго лице. Следователно, цедираният длъжник не е нито доставчик, нито получател по смисъла на ЗДДС.
Договорът за прехвърляне на вземане е доставка на финансова услуга, която на основание чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС е освободена.
Съгласно чл.2, т.1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
По смисъла на ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно правовърху стока / чл.6, ал.1 от ЗДДС/, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга / чл.9, ал.1 от ЗДДС/.
При извършена облагаема доставка данъкът става изискуем на датата на данъчнотосъбитие и възниква задължение за начисляване на данъка от данъчно задълженото лице.Начисляването на данъка включва определени действия :
– издаване на документ, в който данъкът е посочен на отделен ред;
– включване размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по ЗДДС за този период и
– посочване на издадения документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС фактура се издава от данъчно задълженото лице – доставчик в случаите, когато е извършена доставка на стока или услуга или е получено авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона.
От изложеното в запитването е видно, че по силата на договора за цесия, длъжникът по цедираното вземане изпълнява едно свое задължение, възникнало на основание сключен между него и първоначалния кредитор договор. Видно е и, че за доставката е издадена фактура от продавача, както и че данъкът е начислен от него и с РА, издаден от органите по приходите. Вземането от длъжника, възникнало на основание договора за цесия не може да се определи като авансово плащане по доставка, нито е свързано с прехвърляне на право на собственост върху стока или извършване на услуга.
Предвид гореизложеното при получаване на плащане от длъжника липсва основание за начисляване на ДДС и издаване на фактури.

Оценете статията

Вашият коментар