ЗДДС, чл.46, aл. 1, т. 3,ЗДДС, чл.70, aл. 1, т. 2

Изх. № 53-04-960
05.02. 2015 г.
чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС
чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Г“ АД е българско данъчнозадължено лице, регистрирано по ЗДДС, което има сключен договор за доставка и монтаж на машина с данъчнозадължено лице регистрирано за целите на ДДС в Естония. Българското дружество е заплатило аванс по доставката и на основание чл. 82, ал.2 от ЗДДС е начислило 20% ДДС.
На по-късен етап българското дружество продава правото да придобиемашината на „Д“АД за стойността на платения аванс. Сключено е тристранно споразумение за прехвърляне на права и заместване в задължения, според което „Д“ АД замества „Г“ АД по договора с естонското дружество.
За продажбата на правата по договора е издадена фактура с начислен 20% ДДС.
Естонското дружество издава окончателна фактура и прехвърля собствеността върху машината на „Д“ АД.
Машинатасе транспортира от територията на Естония до територията на Италия, като „Д“ АД продава машината на дружество регистрирано по ДДС в Италия, като издава фактура без ДДС, като посредник в тристранна операция.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
„Д“ АД има ли право на данъчен кредит по фактурата за прехвърляне на права по договор, издадена от „Г“ АД на основание чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
С оглед описаната фактическа обстановка и липсата на приложен договор, в конкретния случай не може да се направи извод, че се касае за доставка на стока с монтаж и инсталиране по смисъла на чл. 17, ал. 4 от ЗДДС.
Според изложеното, с тристранно споразумение „Г“ АД престава да бъде страна по договор за доставка, сключен с дружеството доставчик от Естония, а вместо него встъпва „Д“ АД с всички произтичащи от това последици.
Със споразумение е договорено, че встъпващото дружество „Д“ АД придобива не само правата на „Г АД, между които и правото да придобие собствеността върху стоките, но същевременно поема и задължението да изпълни престациите, произтичащи от договора, сключен между „Г“ АД и доставчика от Естония, така целеният от страните ефект е постигнат чрез цедиране на права, съчетан със заместване в дълг.
В тази връзка следва да се има предвид, че встъпването в чуждо правоотношение не представлява доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, поради което не може да бъде третирано, като облагаема доставка за целите на данъчното облагане по ЗДДС.
Освен това към датата на издаване на фактурата за прехвърляне на права „Г“ АД не е собственик на машината/стоката, нито е могло впоследствие да придобие собствеността върху машината.
От друга страна за „Д“ АД ще е налице вътреобщностно придобиване от естонското дружество, когато придобие собствеността върху машината, предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
На основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, сделката, включително договарянето, свързана с дългове, вземания и други подобни договорни инструменти е освободена доставка, върху която с оглед текста на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС не се начислява ДДС, съответно не възниква правото на данъчен кредит.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *