ЗДДС, чл.46, т. 1,ЗДДС, чл.46, т. 5

Изх. № 20-00-25
…………….. 2013 г.
чл. 46, т.1, т. 5 от ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Държавна ” ЕАД (Д) е еднолично акционерно търговско дружество, в чийто капитал са апортирани държавните дялове на десет търговски дружества.
Дружеството е създадено със специална цел с Протокол № РД-18-21/19.04.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в качеството на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала.
Съгласно чл. 4 и чл. 8, ал. 4 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), приватизацията на държавното участие в капитала на търговските дружества се извършва чрез Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК).
Съгласно решение на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) паричните средства от продажбата на дяловете постъпват по сметка на Д ЕАД, след приспадане на направените от АПСК разходи по продажбата.
След изтичане на финансовата година и приемане на отчета наД ЕАД цялата сума се превежда в Републиканския бюджет под формата на дивидент.
До момента дружеството е отразявало продажбата на държавните дялове в дневника за продажби и справка – декларация като освободена доставка.
Д ЕАД ползва право на данъчен кредит за режийни разходи свързани с административната дейност и разходи свързани с подготовка и въвеждане в експлоатация на административна сграда, с цел отдаване под наем, като към настоящия момент няма сключен договор за ползване на сградата или на части от нея.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпрос:
1. Ако продажбата на акции и дялове, извършена чрез АПСК е освободендоставка за целите на ЗДДС, следва ли Д ЕАД да ползва право на частичен данъчен кредит по реда на чл. 73 от ЗДДС за общите режийни разходи или с оглед Решениена СЕО от 29 октомври 2009по дело С- 28/09 е налице право на пълен данъчен кредит?
2. Налице ли е право на пълен данъчен кредит за разходите по ремонт на административната сграда при условие, че тази сграда ще се използва за извършване на облагаеми доставки – отдаване под наем?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС продажбата на дялове и акции представлява доставка на финансова услуга, която се счита за освободена доставка по смисъла на закона.
Когато обект на приватизационни сделки са дялове или акции на търговски дружества-собственост на държавата или общините, спрямо доставките е приложим чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене е финансова услуга, която е дефинирана като освободена доставка, за която не се начислява данък.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС лицето има право да приспаднеданъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави тогава, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Съгласно ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, посочени в чл. 70, ал.1, т.1 от закона, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когатостоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта.
В тази връзка наличието на право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки се определя в зависимост от тяхното последващо използване. С оглед посоченото, това право е налице, когато получената облагаемата доставка има връзка с една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане. За да възникне правото на данъчен кредит, Съдът на Европейските общности (СЕО), понастоящем Съд на Европейския съюз (СЕС), счита, че получените доставки трябва да поддържат пряка и непосредствена връзка с облагаемите доставки на лицето. Наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, които пораждат право на приспадане на ДДС, е необходимо по принцип, за да се признае на данъчно задълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право (Решение от 08.06.2000 г. по дело C-98/98 Midland Bank, Решение от 22.02.1998 г. по дело C-408/98 Abbey National, Решение от 08.02.2007 г. по дело C-435/05 Inverstrand, Решение от 29 октомври 2009 г. по дело С-28/09 SKF).
Понятието „пряка и непосредствена връзка“ не фигурира както в националното законодателство, така и в общностното в областта на облагане с данък върху добавената стойност. Това понятие е коментирано и анализирано в практиката на СЕО/СЕС, като е прието, че в някои случаи не е необходимо да съществува връзка с конкретна облагаема доставка.
В практиката е прието, че е налице право на приспадане в полза на данъчно задълженото лице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчно задълженото лице (Решение от 08.06.2000 г. по дело C-98/98 Midland Bank, Решение от 22.02.1998 г. по дело C-408/98 Abbey National, Решение 08.02.2007 г. по дело C-435/05 Inverstrand, Решение от 29 октомври 2009 г. по дело С-28/09 SKF).
Такъв е случаят с общите функционални разходи на едно предприятие, което извършва облагаеми доставки и които разходи по принцип трябва да се считат за образуващ елемент в цената на тези доставки от момента, в който те поддържат пряка и непосредствена връзка с дейността на лицето като цяло.
С оглед на изложеното в запитването, доколкото дейността на дружеството е свързана единствено с продажба на дялове и акции то получените услуги от Д ЕАД се използват изцяло за освободени доставки по чл. 46, т.1, т. 5 от ЗДДС.
В допълнение извършените „ремонтни” разходи от Д ЕАДне се включват в цената на извършените доставки – продажба на акции, нито влияят върху икономическата дейност на търговските предприятия, чиито акции се продават.
Тези обстоятелства са коментирани от СЕС в решение по дело С-28/09 SKF като аргументи в подкрепа на тезата, за липсата на пряка връзка между продажбата на акциите и разходите, извършени от съответното данъчно задължено лице.
Предвид гореизложеното в случая за начисления данък няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит.
По вторивъпрос:
Предвид описаното в запитването, доколкото Вашите намерения са да отдадете под наем административната сграда, което е облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, за Д ЕАД ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, както за начисления данък при ремонта на сградата, така и за режийните разходи във връзка с дейността наДЕАД като наемодател.
Следва да имате предвид, че в ограниченията по чл. 70 от ЗДДС не се съдържа разпоредба, обвързваща признаването на данъчен кредит с данъчния период, в който точно следва да се използват получените стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки. е.
Съгласно чл. 71, т. 1 от закона, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС.
В случай, че на по-късен етап започнете да използвате сградата за извършването на освободени доставки или едновременно за облагаеми и освободени доставки, то тогава съгласно чл.79 от ЗДДС, следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка (и представени документи). В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 отДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар