Чл. 68, ал. 1, т. 4 и чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3, Изх. № 23-22-328
09.04.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….., е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-328/20.02.2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXX“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС по реда на чл. 100, ал. 1 от закона. Дружеството осъществява дейност по изготвяне и договаряне на инвестиционни проекти, във връзка с която през 2014 г. е било получател по доставка на услуга от адвокатско дружество от Черна гора. Услугата е документирана с фактура № 15/16.07.2014 г. „XXX“ ЕООД е отразило получената фактура в протокол по чл. 117 от ЗДДС, начислило е данък по реда на чл. 86 от закона в размер на 1 271.29 лв. и е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит.
В хода на извършвана проверка за възстановяване на ДДС орган по приходите от ТД на НАП … е връчил на дружеството съобщение за отстраняване на несъответствия, с което го е уведомил, че няма право на данъчен кредит по доставката на услуги от адвокатското дружество поради това, че доставчикът не е регистриран за целите на ДДС, следователно следва да коригира данните в дневника за покупките и справката-декларация за съответния период. Проверката е приключила с Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № …/10.02.2015 г., с който не са установени задължения за дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Има ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит по доставката от черногорското адвокатско дружество?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Данъчният кредит, правото на приспадане на данъчен кредит и условията за упражняването на това право са регламентирани в глава седма от ЗДДС. Съгласно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка или извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка, или осъществен от него внос, или изискуемия от него данък като платец по глава осма, а по силата на чл. 69, ал. 1 при условие, че получените от регистрираното лице стоки и услуги се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки, то има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по ЗДДС лице, му е доставил или предстои да му достави, начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57, изискуемия от него данък като платец по глава осма. Видно от анализа на тези разпоредби законът установява няколко различни самостоятелни основания за възникването на данъчния кредит, а именно осъществена облагаема доставка, извършено авансово плащане по облагаема доставка, осъществен внос, други случаи, при които данъкът е изискуем от получателя съгласно разпоредбите на глава осма от закона. Качеството регистрирано лице на доставчика е релевантно за правото на данъчен кредит на получателя само в случаите когато основанието за приспадане е облагаема доставка.Чл. 68, ал. 1, т. 4 и чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС не съдържат такова изискване. Предпоставките за възникването на правото, регламентирани в тези разпоредби са получателят на стоките или услугите да има качеството на регистрирано лице, стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки и данъкът да е изискуем от получателя в качеството му на платец по глава осма от ЗДДС.
За да бъде изискуем данъкът от получателя по доставка на услуга, съгласно разпоредбите на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, е необходимо доставчикът да е данъчно задължено лице, да не е установен на територията на страната, доставката да е с място на изпълнение на територията на страната и да е облагаема, получателят да е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 или 6 от закона. В конкретния случай услугите са извършени от адвокат, който е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, не е установен на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, и е облагаема по силата на чл. 12, ал. 1 от закона, а получателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. Видно от това изпълнени са критериите на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, при наличие на които данъкът е изискуем от получателя, следователно дружеството има право на данъчен кредит, който може да приспадне при наличието на някоя предпоставките по чл. 71 от ЗДДС. От изложеното в запитването Ви става ясно, че е издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС и са изпълнени изискванията на чл. 86 от закона, с което са удовлетворени и изискванията на чл. 71, т. 2 от ЗДДС, следователно корекции на данните в дневника за покупки и справката-декларация не следва да бъдат извършвани.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.’