Изх. № 23-22-783/17.06. 2013 г.
чл. 68, чл. 69, чл. 70, чл. 177 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-783 от 10.04.2013 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXXXX” ООД претендира да му бъде възстановена сума от 133 066.40 лева на основание чл. 92, ал. 1 от ЗДДС за период 01.10.2012 г. – 31.12.2012 г. За същият период дружеството е формирало данъчен кредит от покупка на пет недвижими имота, представляващи ателиета и апартаменти, закупени от „YYYYY” ЕАД на 25.07.2012 г. При извършена проверка в имотния регистър е установено, че върху тези имоти са били наложени възбрани, вписани на 18.07.2012 г. и 24.07.2012 г..
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Действителна ли е сключената покупко-продажба?
2.Възниква ли за получателя по доставката право на приспадане на данъчен кредит?
3.Приложима ли е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка и относимата към нея нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
Същността на възбраната като обезпечителна или изпълнителна мярка, налагана в хода на производство по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се изразява в лишаването на собственика на възбранения недвижим имот от възможността да извършва разпоредителни сделки с този имот за целите на обезпечителните производства, или производствата по принудително изпълнение на негови задължения. Въпреки наложената възбрана, обаче, на практика не е изключена възможността с възбранения имот да бъде извършена разпоредителна сделка. В тези случаи разпоредбите на чл. 452 от ГПК постановяват, че сделката е недействителна спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, ако е извършена след вписването на възбраната. Именно поради ограничения кръг от правни субекти, по отношение на които е недействителна сделката, тази недействителност се нарича относителна. Сключените при тези условия сделки по принцип пораждат правните си последици, не страдат от пороците, посочени в чл. 26 и следващите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но техните последици не могат да бъдат противопоставени на определени трети лица, защото засягат по неблагоприятен начин техни имуществени интереси. Поради това, на относителната недействителност могат да се позовават само лицата, посочени в чл. 452, ал. 1 от ГПК. Тези лица са взискателят (кредиторът, по чиято молба е образувано изпълнителното производство) и останалите кредитори на същия длъжник, които са се присъединили във вече образуваното производство.
Предвид изложеното, изразеното в становище на изпълнителния директор на НАП с Изх. № 24-31-37 от 26.05.2010 г. не може да бъде автоматично приложено, доколкото от изложената фактическа обстановка става ясно, че НАП е в ролята на длъжник на купувача, а не в ролята на кредитор на продавача по сделката.
Поради това НАП не може да се позовава на недействителност на извършената покупко-продажба.
По втори и трети въпрос
В случай, че са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69, и не са налице ограниченията по чл. 70 от ЗДДС, то за получателя по доставката възниква принципното право на приспадане на данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС също е неприложима, доколкото доставката на недвижимите имоти е реално осъществена и продавачът е бил задължен да начисли ДДС.
В случая следва да се има предвид, че ако се стигне до хипотеза на отстраняване на купувача (реализиране на относителната недействителност), трябва да се направят съответните на това счетоводни записвания и данъчни корекции.
Доколкото покупката на имоти в горепосочената хипотеза е с ограничено практически приложно поле, във всеки един казус следва да се отчита цената на сделката и внасянето на дължимия данък от продавача. Това е така тъй като при наличието на тежести върху имота договорената цена следва да е значително по-ниска от пазарната. При цена по нотариалните актове по-голяма от пазарната и неплащане на ДДС от продавача следва да се извършват проверки за приложението на чл. 177 от ЗДДС.
‘