1061/30.10.2015
Чл.7, ал.1 ЗДДС;
Чл.45, т.2 ППЗДДС
В писмено запитване, постъпило в деловодството нана НАП София с вх. № …………, изпратено за отговор по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …….. с писмо вх. № ……………..г. сте описали следната фактическа обстановка:
„ББ“ АД – доставчик на готова продукция – дамско облекло, регистрирано по ЗДДС лице, издава фактура с № 000000…./……г., в която е вписан ДДС номера на клиента „OM“ GmgH с VAT DE………………., под който му е извършена доставката.
Продукцията е изпратена от територията на страната до територията на другата държава членка в 9 броя кашони с “Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, за сметка на получателя. Транспортните документи са без подпис и печат на получателя „OM“ GmgH.
Клиентът е нов за дружеството и тепърва ще се сключват сделки с него. От страна на дружеството е направен опит да изиска от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД подпис и печат в графа „Получател“ на товарителниците.
В запитването сте посочили, разпоредбите на чл.53, ал.1 от ЗДДС и на чл.45 от ППЗДДС и сте цитирали чл.4, чл.6 и чл.9, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /КДМАПС/.
Към запитването като доказателства за доставката сте приложили копие на издадената от дружеството фактура, копия на 9 бр. товарителници, документ за проследяване на доставката от куриерската фирма и писмо на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД.
Поставили сте следния въпрос: Приемат ли се като доказателство за извършена ВОД документите, с които разполага дружеството?
С оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ изразявам следното становище:
Съгласно чл.7 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки са регламентирани в чл. 45 от ППЗДДС. Според посочената правна норма за доказване на вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. документ за доставката – фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
В зависимост от лицето, извършило транспорта, с разпоредбата на чл. 45, т.2 от ППЗДДС са определени следните документи, доказващи транспортирането на стоките:
а/ транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките;
б/ транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Транспортният документ може да бъде копие от товарителница, ЧМР, авиотоварителница, коносамент или друг международно признат документ, в който доставчикът е посочен като изпращач, документ, издаден от пощенски оператор и др. – в зависимост от способа на изпращане/транспортиране на стоката.
От транспортните документи, преценявани във взаимна връзка с данъчния документ и другите, относими към доставката търговски документи, следва да може да се направи безспорен извод за доставчика, получателя, стоките, предмет на доставката, направлението и маршрута.
Предвид гореизложеното, документите, с които следва да удостоверите извършването на вътреобщностна доставка на стоки са фактура за доставката, в която се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката и транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
Считам, че в конкретния случай цитираните в запитването Ви разпоредби на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки са неотносими, предвид посоченото обстоятелство, че изпращате продукцията като пощенска пратка чрез пощенски оператор.
Изложеното становище е принципно. Преценката на конкретните факти и обстоятелства по доставката следва да бъде извършена от компетентния за това орган в рамките на ревизионно производство. Следва да имате предвид, че всички писмени доказателства, свързани с дейността на дружеството Ви трябва да бъдат придружени с точен превод на български език, извършен от заклет преводач /чл. 55, ал. 1 от ДОПК/.
‘