2_ 1180-1/09.10.2014 г.
ЗДДС чл.70, ал.1, т.4
ЗДДС чл.70, ал.1, т.5
ЗКПО чл.204, т.3
ЗКПО чл.215
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност, заведено в регистъра на дирекциятас вх. № ………….., в което е описана следната фактическа обстановка:
Основна дейност на представляваното от Вас дружество е търговия на едро. Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Закупен е автомобил марка „ААА“, модел „ББББ“. Видно от свидетелството за регистрация в КАТ автомобилът е товарен с три плюс едно места и категория N1. Същият няма трайно вградено техническо оборудване и ще се използва от следните лица:
1.Изпълнителен директор, назначен с договор за управление и контрол, за целите на дейността на дружеството при командировки в страната за бизнес срещи;
2.Главен счетоводител, назначен на трудов договор, за целите на административната и счетоводната дейност на дружеството, и само в рамките на града.
3.Специалист търговия, назначен на трудов договор, за целите на търговската дейност на дружеството при командировки в страната.
Във всички случаи дружеството ще изготвя разходо- оправдателен документ за експлоатацията на автомобила.
Въпросите, които поставяте са:
1. Ще възникне ли право на данъчен кредит за покупката на автомобила и разходите за поддръжка, ремонт, експлоатация и паркинг на автомобила?
2. Ще може ли дружеството на признае за данъчни целипо смисъла на ЗКПОразходите за покупка на автомобила и разходите за експлоатация, ремонт и поддръжка на автомобила, без да е необходимо да внася данък върху разходитепо чл.204 от ЗКПО?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС)и Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО),изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 от ЗДДС, когато е придобит или внесен лек автомобил или мотоциклет и стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.
За целите на ЗДДС с §1, т.18 от ДР на закона е въведено определение за лек автомобил, съгласно което “Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
За да се прецени дали за доставката на автомобила, както и за разходите за експлоатация, ремонт, паркинг и др.е налице право на приспадане на данъчен кредит следва да се установи дали автомобилът е лек по смисъла на §1, т.18 от ЗДДС, като се анализират относимите за това доказателства – свидетелство за регистрация и/илисертификат за съответствие от производителя на автомобила. В тази връзка е издадено становище на изп. Директор на НАП с изх.№ 20-00-158/28.07.2014г., скоето можете да се запознаете на интернет страницата на НАП.
В конкретния случай посочвате, че съгласно свидетелство за регистрация в КАТ закупеният автомобил е товарен и в този смисъл не попада в ограничението на чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС.
За да възникне право на данъчен кредите необходимо да са изпълнени условията на чл.69, ал.1 от ЗДДС, а именноавтомобилът да се използва за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки. Тъй като управленската дейност е неразделна частот икономическата дейност на предприятието,съгласно чл. 69, ал. 1от ЗДДС ще възникне право на приспадане на данъка за покупката на автомобила, кактои разходите за експлоатация и ремонт на автомобила, ако се използва във връзка с облагаемите доставки.
По втори въпрос:
За покупката на автомобила приложение ще намерят общите правила на ЗКПО.
В ЗКПО не се съдържат специални правила по отношение на разходите заексплоатация на превозни средства, когато се използват за осъществяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, с изключение на управленската дейност. Когато автомобилът се използва за стопанската дейност следва да се прилагатобщите правила на закона за отчетените счетоводни разходи при определяне на облагаемата данъчна основа, като същите следва да са документално обосновани.
Ако автомобилът се използва за управленската дейност приложение ще намери разпоредбата на чл.204, т.З от ЗКПО, съгласно която с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.
В ЗКПО не е налице легална дефиниция на понятието „управленска дейност“. Според установената практика е възприето, че управленската дейност обхваща дейността на всички лица от предприятието, на които са вменени управленски функции.
Съгласно § 1, т.39 от ДР на ЗКПО „Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства“ са пряко свързаните с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства счетоводни разходи за: горива, гориво-смазочни материали и други консумативи; резервни части; труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги; технически прегледи и паркинг; козметика и аксесоари,.
„Превозни средства“ по смисъла на § 40 от ДР на ЗКПО са тези, посочени в глава втора, раздел четвърти от ЗМДТ, независимо дали са вписани в регистър, воден съгласно българското законодателство.
Данъчната основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, използвани за управленска дейност, се определя по реда на чл.215, ал.1 от ЗКПО ивключва начислените през календарната година разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.
Следва да имате предвид, че когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през календарната година, а разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за календарната година / чл.215, ал.2 от с.з/.
Когато основата за облагане по ал. 1 е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите години /чл.215, ал.3 от ЗКПО/.
‘