2_ 298/09.02.2010 г.
ЗДДС , §51, ал.3във връзка с ал.2 на същия параграф и чл. 70, ал.2 от ЗДДС
1. Прилагането на §51, ал.3 от ПЗР на ЗДДС за невъзникване право на данъчен кредит след 01.01.2010 г. за кои автомобили се отнася:
– за леките автомобили по §51, ал.2 /лизингови автомобили/ или
– за леките автомобили по ал.2 на чл.70 от ЗДДС?
Видно от запитването, в същото са поставени въпроси, без те да са свързани с конкретна фактическа обстановка, във връзка с осъществяваната от дружеството дейност, предвид което, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС изразявам следното принципно становище:
С §48, т.2, б.”б”от ЗИДЗДДС /обн. ДВ бр.95 от 01.12.2009 г./ е изменена дадената в §1, т.18 от ЗДДС легална дефиниция на понятието ”лек автомобил”, считано от01.01.2010 г.:
“Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
Въпреки промяната и след 01.01.2010 г. за леки автомобили продължават да се считат такива, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Новост е, че при определяне на броя на местата за сядане ще се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
В тази връзка са създадени преходни разпоредби, които уреждат заварените случаи на ползван данъчен кредит за леки автомобили с брой на монтираните от производителя места за сядане до 5+1, както и разпоредби, свързани с договори за лизинг, в които е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост на тези автомобили.
Предвид ал.1 на § 51 от ЗИДЗДДС/обн. ДВ бр.95 от 01.12.2009 г./ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 не се прилага за правото на приспадане на данъчен кредит, което е било налице и е възникнало до 31 декември 2009 г. включително, за леки автомобили, на които броят на монтираните от производителя места за сядане без мястото на водача не превишава 5.
Съгласно ал.2 на § 51 от ЗИДЗДДС, по договори за лизинг, в които не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото на собственост за леки автомобили по ал. 1, право на приспадане на данъчен кредит по лизинговите вноски ще възниква и след 1 януари 2010 г., при условие че до 31 декември 2009 г. включително е възникнало право на приспадане на данъчен кредит поне за една лизингова вноска. В ал.3 на същия параграф е посочено, че за стоките и услугите по чл. 70, ал. 1, т. 5, свързани с леките автомобили по ал. 2, след 1 януари 2010 г. не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
Видно от разпоредбата на ал.3 на §51 от ЗИДЗДДС, същата е свързана справото на приспадане на данъчен кредит след 1 януари 2010 г ., за стоките и услугите по чл. 70, ал. 1, т. 5, свързани с лизингови леки автомобили по ал. 2 от същия параграф.
Съгласно чл.70, ал.1, т.4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на ДК не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когатое придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозни средства и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с тези превозни средства.
Предвидчл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС,ал.1,т. 4 и 5 на чл.70 не се прилагат, когато:
1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
Видно от гореизложеното ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит не важат, когато леките автомобили имат точно определено предназначение -използват се единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба. В тази връзка, разпоредбата на §51, ал.3 от ЗИДЗДДС не се отнася за визираните в чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС автомобили.
‘