Изх. № 53-00-923/28.10.2013 г.
Чл. 70, ал. 2, т. 2, чл. 70, ал. 1, т. 4, чл. 69, чл. 71 и чл. 74 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ., е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-923 от 16.09.2013 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка.
„ХХХХХ” ЕООД има сключен договор за доставка нанови леки автомобили в страна извън Европейския съюз. Същите ще бъдат закупени в България от официалния представител на съответната марка, след което ще бъдат изнесени за държавата на получателя. След като автомобилите бъдат закупени от дружеството, същите ще бъдат регистрирани в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и ще получат табели с български регистрационни номера, а преди да бъдат изнесени от страната регистрацията им ще бъде прекратена.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Регистрирането на автомобилите ще се отрази ли върху правото на дружеството да ползва начисления му при покупката данък под формата на данъчен кредит?
По така зададения въпрос, фактическата обстановка и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбите на чл. 144 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) формата на договора, с който се прехвърля собствеността върху нерегистриран автомобил е писмена. Това означава, че транслативният ефект на договора настъпва с неговото подписване от страните и от този момент купувачът става собственик на автомобила без да е необходимо той да бъде регистриран.
Регистрацията на автомобила в звената „Пътна полиция” към СДВР, съответно ОДМВР, и поставянето на табела с регистрационния номер на определеното за това място върху автомобила, по своето естество представляват разрешение от компетентния орган автомобилът да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Този извод следва от разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗДвП, която гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС дерогира разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, при условие, че автомобилът е предназначен единствено за препродажба. Смисълът на разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС е, че приобретателят по договор за покупко-продажба на автомобил, при изпълнение на останалите условия на чл. 69, чл. 71 и чл. 74 от ЗДДС, ще има право да приспадне начисления му данък при покупката. Същевременно, обаче, чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС е приложим само когато придобитите автомобили са предназначени единствено за препродажба. Това би било безспорно в случай, че те не са регистрирани по реда на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (наредбата), на Министерство на вътрешните работи (МВР), тъй като без да е регистриран автомобилът не може да бъде ползван съобразно неговото предназначение. В случай, обаче, че автомобилите бъдат регистрирани в България, основателно ще възникне въпроса дали същите са били предназначени единствено за препродажба или са ползвани и по друг начин. При подобна фактическа обстановка, в хода на евентуално ревизионно производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), ревизираното дружество ще следва да докаже факта, че автомобилите са били предназначени единствено за препродажба, в съответствие с принципа, че всеки носи тежестта за доказване на фактите и обстоятелствата, от които черпи ползи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘