ЗДДС, чл.78, aл. 1,ЗДДС, чл.115, aл. 6

Изх. № 53-00-343
17.02. 2015 г.
чл.78, ал. 1 от ЗДДС
чл.115, ал. 6 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Чуждестранното физическо лице е лизингополучател по договор за лизинг от 16.12.2009 г. със задължение за придобиване собствеността върху недвижим имот, представляващ терен /УПИ/ и построена в него стара сграда.
Лизингодателят е издал отделна фактура за доставката на сградата без ДДС, освободена доставка на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и фактура заоблагаема доставка /УПИ/ с ДДС.На по-късен етап сградата е разрушена и на нейно място лизингодателя е построил нова сграда, в която лизингополучателя е открил магазин, а условията и размера на лизинговите вноскипо договора за лизинг са променени с анекси.
През декември 2014 г. договора за лизинг е прекратен от страна на лизингодателя поради неплащане на лизингови вноски.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се определи данъчната основа на доставката в кредитното известие, което лизингодателя следва да издаде на основание чл.78, ал. 1 във връзка с чл. 115, ал. 6 от ЗДДС?
2. Следва ли в данъчната основа, да се включи доставката на разрушената сграда?
3. Правилно ли е да се издаде кредитни известия за всички издадени фактури, включително за старата сграда и имота, и дебитни известия за платените от лизингодателя лизингови вноски до момента на прекратяване на договора?
4. Следва ли кредитното известие, да бъде разделено на облагаема и необлагаема част, предвидсключения първоначалния договор?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос
По своята същност лизинговият договор е споразумение, по силата на което една страна (наемодател или лизингодател) предоставя права за ползване на определен актив на друга страна (наемател, лизингополучател), за определен срок срещу определено възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за доставка се счита фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката.
В този случай възниква едно данъчно събитие на датата на фактическото предоставяне на вещта от лизингодателя на лизингополучателя.
В конкретния случай, предвид описаното във фактическата обстановка договора за лизинг между лизингодателя и лизингополучателя е прекратен от страна на лизингодателя, поради неплащане на лизингови вноски.
Според чл. 115, ал. 6 от ЗДДС при прекратяване на договор за лизинг с клауза за прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект, доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката и на сумата, която той задържа въз основа на договора (без данъка). На практика това е разликата между сумата на договорените минимални лизингови плащания за срока на договора и сумата на изплатените лизингови вноски до момента на развалянето на договора, без ДДС включен в тях и съответно ще представлява данъчната основа, която следва да бъде посочена в кредитното известие.
По трети и четвърти въпрос
Нормата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС изисква при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, издаване на известие за всяка издадена фактура. в случаите, в които се извършва корекция на данъчната основа на доставка, която при издаването на фактурата е била третирана като облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, то и кредитното известие коригиращо тази данъчна основа, следва да съдържа и размера на ДДС. Ако се прави корекция на данъчна основа, която е била третирана като освободена доставка, то кредитното известие не следва да съдържа ДДС.
В случай, че при документирането на доставката е издадена една фактура, в която поради спецификата на доставката (нотариален акт, от който една част се определя като облагаема доставка, а друга като освободена), то следва да бъде издадено едно кредитно известие, съответно съдържащо корекция на облагаемата и освободената от ДДС част от доставката.
Ако документирането се извърши с две отделни фактури, то съответно към всяка от тях, следва да бъде издадено кредитно известие.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *