Изх.№ 20-00-243 от
2011 г.
чл.79, ал.3, ал.6 от ЗДДС
В писмото е посочено, че дружеството, в качеството му на лизингодател отдава на лизинг нов автомобил с лизингов договор, в който изрично е предвидено прехвърляне право на собственост върху стоката. При покупката на автомобила, предмет на отдаване по договор за лизинг, дружеството е ползвало правото на приспадане на пълен данъчен кредит. По време на действие на лизинговия договор автомобилът е откраднат, т.е. налице е липса на стоката, предмет на договора. В съответствие с разпоредбите на ЗДДС дружеството е издало кредитно известие за разваляне на договора за цялата сума на договора, фактурирало е платените до съответния момент вноски като доставка на услуга за предоставяне за ползване на актив под наем.
Въпросът, който се поставя в запитването е:
1.Във връзка с изчисляване на размера на корекцията на ползвания данъчен кредит по реда на чл.79, ал.3 от ЗДДС, следва ли да се вземе предвид размера на данъка, посочен на отделен ред във фактурите за предоставяне под наем на актива, т.е. да се довнесе с протокол разликата между ползвания пълен данъчен кредит и внесения по фактурата за наем?
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Съгласно чл.79, ал.3 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
От правилото на разпоредбата е видно, че следва да се извърши корекция на целия приспаднат данъчен кредит. В закона не е предвидено да се взема под внимание данъка върху добавената стойност, който е бил внесен с издадени фактури до момента на установяване на липсата
Следователно, дружеството следва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 10 629, 33 лв., а не разликата между ползвания данъчен кредит и внесения по фактурите за отдаване на актива под наем.
Независимо от горното, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.79, ал.6 от ЗДДС, съгласно която за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:
ДД = ПДК х 1 / 5 х БГ, където
ДД е дължимият данък;
ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.
‘