1_ИТ-00-68 /20.06.2011
ЗДДС – чл. 7
ЗКПО – чл. 16
Във връзка с Ваше запитване, заведено в дирекция ОУИ – ……изразяваме следнотостановище:
Съгласно описаната фактическа обстановка дружеството Ви извършва доставки на стоки на клиент, който е свързано лице и е установен в друга държава членка. Производител сте на стоката, а съконтрагента Ви препродава същата на други търговци, установени както в други държави членки, така и извън ЕС. Желанието на Вашия клиент е за в бъдеще стоката директно да се транспортира от България до страните, където се намират клиентите на съконтрагента Ви. Документите, които ще подготвят във връзка с това са следните:
1. При транспорт на стоката от България до друга държава членка, където е крайният получател на стоката /клиента на Вашия съконтрагент/:
а/ проформа фактура, издадена от Вас на крайния получател. Стойността на проформа фактурата ще съответства на продажната цена на Вашия съконтрагент към неговия клиент – краен получател на стоката
б/ фактура, издадена от Вас към съконтрагента Ви, която ще бъде на стойност, съответстваща на Вашите продажни цени към съконтрагента Ви. Във фактурата ще посочвате ДДС номера на съконтрагента Ви в неговата държава членка, както и Вашия ДДС номер. Като основание за неначисляване на ДДС ще посочвате чл.53 от ЗДДС.
в/ международна товарителница, в която като получател е посочен клиента на Вашия съконтрагент
2. При транспорт на стоките от България до страна извън ЕС, където е крайния получател на стоката /клиента на Вашия съконтрагент/:
а/ проформа фактура, издадена от Вас на крайния получател. Стойността на проформа фактурата ще съответства на продажната цена на Вашия съконтрагент към неговия клиент – краен получател на стоката
б/ фактура, издадена от Вас към съконтрагента Ви, която ще бъде на стойност, съответстваща на Вашите продажни цени към съконтрагента Ви. Във фактурата ще посочвате ДДС номера на съконтрагента Ви в неговата държава членка, както и Вашия ДДС номер. Като основание за неначисляване на ДДС ще посочвате чл.28 от ЗДДС.
в/ митническа декларация, в която като износител ще фигурира Вашето дружество, а като получател името на крайния получател /клиентът на Вашия съконтрагент/. В митническата декларация ще се посочва проформа – фактурата и стойността вписана в нея
г/ международна товарителница, в която като получател е посочен клиента на Вашия съконтрагент
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.По ЗДДС – правилно ли е да посочите като основание за неначисляване на ДДС чл.53 от ЗДДС /вътреобщностна доставка/ при първия случай, съответно чл.28 от ЗДДС при втория случай. Достатъчни ли са гореспоменатите документи за неначисляване на ДДС от Ваша страна?
2.По ЗКПО – ще имате ли проблем с приходната администрация при последва-ща ревизия по отношение на облагането на прихода? Конкретно свързано с факта, че ще има разлика между фактурната стойност, която ще отчетете като приход, и стойността, която ще бъде посочена в проформа-фактурата в първия случай, съответно, митническата декларация при втория случай?
По приложението на ЗДДС
1. Вътреобщностна доставка е налице, когато едно данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ЗДДС на територията на Бьлгария, извърши доставка на стоки, транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадьлжено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС на територията на друга държава членка на ЕС.
За да е приложим режимът, установен за ВОД за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
?доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната – за да е налице ВОД, доставчикът следва да е регистрирано по ЗДДС лице към датата на данъчното събитие
?получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие
?предмет на доставката са стоки по смисъла на чл.5 от ЗДДС
?възмездност на доставката-определението на възмездност на доставката следва да се изведе по аргумент на противното на §1, т.8 от ДР на ЗДДС
?транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка
Следва да се има предвид, че стоките трябва задължително да бъдат изпратени и транспорта на сьщите да започва от територия на страната и да завършва на територията на друга държава членка. Прилагането на облагането при режима ВОД не е свързано с условието завършването на транспортирането на стоките да бъде до територията на държавата членка. издала идентификационния номер за целите на ДДС на получателя.
Тъй като режимът на ВОД е изключение от общия режим на доставките, които като правило се облагат със стандартна ставка в държавата членка на доставчика, доказването на вътреобщностния характер на доставката е в тежест на доставчика.
За удостоверяване наличие на обстоятелства за ВОД е необходимо получателят по доставката да разполага с валиден идентификационен номер, издаден от друга държава членка. Липсата на валиден номер на получателя, издаден от друга държава членка при ВОД по чл.7, ал.1 от ЗДДС води до третирането на тези доставки като такива с място на изпълнение на територията на страната и облагането им /ако са облагаеми такива/ с приложимата съгласно чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС ставка от 20%.
Съгласно чл.53, ал.2 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Видно от регламента на чл.45 от ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
?документ за доставката – във фактурата следва да е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. Относно останалите реквизити на фактурата, следва да се има предвид, че за тях важат съответно изискванията на чл.114 от ЗДДС, като за основание за прилагане на нулевата ставка следва да бъде посочен чл.53, ал.1 във връзка с чл.7, ал.1 или 4 от ЗДДС, или “вътреобщностна доставка“, съответно “ВОД“.
?документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:
– транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките;
– транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
2. Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността
Когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл.28, т.1 и 2 от ЗДДС доставчикът следва да разполага със следните документи:
?митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство
?фактура за доставката
?документ за превоза на тези стоки
Когато стоките се изпращат или превозват до трета територия, за доказване на доставката по чл.28, т.1 и 2 от ЗДДС доставчикът следва да разполага със следните документи:.
?фактура за доставката;
?документ за превоза на тези стоки;
?писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са прис-тигнали на територията на трета територия.
Съгласно &1, т.4. от ДР на ЗДДС“трета територия“ или “трета страна“ е всяка територия, различна от територията на държавите членки.
По приложението на ЗКПО
Съгласно чл.12, ал.1, т.6 от ДОПК с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, органите по приходите имат правомощието да проверяват действителността на операциите, отразени в първичните счетоводни, търговски или други документи на данъчно задължените лица.
За целите на данъчно-осигурителния контрол това се установява чрез извършване на ревизии и проверки /чл.110, ал.1 от ДОПК/.
Административните актове, издавани по реда на кодекса, съгласно чл.3, ал.2 от с.з. се основават на действителните факти от значение за всеки конкретен случай.
Съгласно текста на чл.51 от ДОПК органа по приходите преценява вписванията в счетоводните книги според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството.
Във връзка с чл.4, ал.3 от ЗСч основните принципи, които следва да съблюдава всяко данъчно задължено лице при осъществяване на своето счетоводство са:
?принципа за документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като се спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство;
?принципа за предимство на съдържанието пред формата, т.е. стопанската операция, отразена в счетоводните документи, да е действителна.
В чл.10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, в сила от 01.01.07 г. е развит принципа за документална обоснованост, съгласно който:
?стопанската операция е документално обоснована, когато е вярно отразена в първичен счетоводен документ по см. на ЗСч;
?документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
С цитираните до тук норми насочваме Вашето внимание към най-съществената част отадминистративното производство, регламентирано в ДОПК – доказателствата, които се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на ДЗЛ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК всички събрани доказателства, касаещи конкретна сделка подлежат на обективна преценкаи анализ от страна на органа по приходите с оглед установяване на нейната действителност и последващите от това действия на признаване или непризнаване на съответните счетоводни приходи и разходи, произтичащи от тази сделка.
Независимо от наличието на документална обоснованост на стопанските операции, отразени в счетоводството Ви, следва да имате предвид разпоредбите на глава четвърта от ЗКПО „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане”.
Текстът на чл.16, ал.1 от ЗКПО регламентира данъчното третиране на сделки, които са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, а чл.16, ал.3 от същия указва, чекогато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение за корпоративен данък се определя при условията на прикритата сделка, т.е. по смисъла на горната разпоредба, привидната сделка се счита за нищожна, а се приемат за действителни условията на прикритата сделка.
Съгласно гореизложеното, обстоятелството, че ще има несъответствие на стойността посочена в част от документите във връзка със сделката, не е самостоятелно основание да се оспори нейната действителност и последващите от това действия на признаване или непризнаване на съответните счетоводни приходи, произтичащи от тази сделка.