Изх. № 53-00-159
20.05. 2013 г.
чл. 79, ал. 3 от ЗДДС
чл. 80, ал. 2, т. 3 и т. 4от ЗДДС
чл. 12, ал. 2 от Наредба № 13а-10403
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството изкупува череши, които след почистване и сортиране се поставят в бидони с разтвор от серен диоксид и/или друг тип разтвор, където престояват от няколко месеца до една година, в зависимост от момента на продажбата им.
В резултат на престоя на черешите в серен диоксид се получава фира, която е в различни граници в зависимост от захарността на плода.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какъв е максимално допустимия размер на фира за този тип съхранение на череши?
2. В случай, че дружество отчита фира приета с вътрешни норми или измерена такава, може ли да се позове на чл. 80, ал. 1,от ЗДДС и да не извършва корекция?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
На основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Съгласно чл. 80, ал. 2, т. 3 и т. 4от ЗДДС не се извършват корекции на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в случаи на липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове и на технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност.
СНаредба № 13а-10403 от 31.07.1959 г. за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им, издадена от Министерството на търговията, , Министерство на земеделието и горите и Министерство на транспорта и съобщенията(Наредба №13а-10403) е регламентираноколичественото намаление на теглото и обема на стоково-материалните ценности вследствие на изпаряване, изветряване, изсушаване, размерване, разпиляване и изтичане при условия на правилно и добросъвестно манипулиране с тях.
Съгласно чл. 1 отНаредба № 13а-10403 към естествените фири не се отнасят количествените намаления на теглото на стоково-материалните ценности, в следствие на разваляне, неправилно и недобросъвестно манипулиране, изкуствено предизвикани процеси на технологична преработка, рандемани в производството и други.
Следва да се има предвид, че Наредба № 13а-10403 регламентира само част от дейностите, при които биха могли да възникнат естествените фири, а именно тя е приложима само по отношение на изброените в чл. 2, б. “а“ – “д“ фази на движение и обръщение на стоково-материалните запаси, а именно съхраняване, лагеруване, продажба, подготовка за продажба, разпределяне и транспорт и не се прилага при определяне естествените фири на стоково-материалните запаси при производство (чл. 12, ал. 2 от Наредба № 13а-10403).
В конкретният случай, предвид изложеното в запитването след сортиране и отстраняване на некачествения продукт, черешите се поставят в бидони и се заливат с разтвор на серен диоксид, в който престояват около два или три месеца.
В резултат на този изкуствено предизвикан процес се спира естествения процес на ферментация на плода и се консервират черешите. Консервирането с разтвор на серен диоксид запазва черешите, до ниво на полуфабрикат (пулп), предназначен за последваща обработка, до получаване на краен продукт за консумация.
Следва да имате предвид, че в този случай, за количествените намаления на теглото и обема на черешитеНаредба №13а-10403 е неприложима, последните би могло да се отнесат към образуването на технологичен брак от преработката им.
Съгласно чл. 80, ал. 2, т. 4 от ЗДДС данък по чл. 79, ал. 3 от закона не се начислява при технологичен брак в допустимите норми, определени на базата на действащите държавни стандарти, отраслови (браншови)нормали и с технологичната документация за съответното производство или дейност. За да се приеме, че е налице технологичен брак по смисъла на закона, е необходимо тези количества да са получени в хода на производството и те да са резултат от нормалните и неизбежни за този вид производство загуби.
По втори въпрос:
Допустимо е технологичния брак да се определи от дружеството, което самостоятелно да определи допустимите норми на технологичен брак въз основа на неколкократни замервания и минал опит, както и да може да докаже обичайните размери на брак, за съответната дейност, за всяка партида и/или за всеки отделен вид стоково-материален запас.
Технологичната документация следва да се разработи при съобразяване със спецификата на дейността на дружеството, негов предишен опит, осреднени стойности на база минал опит, отраслови характеристики и други.
Нормите за брака трябва да бъдат одобрени от ръководството на дружеството с вътрешен за предприятието документ (например заповед).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘