Изх. № 20-00-324
ЗДДС, чл. 82, ал. 1, чл. 22, ал. 3
„……………“ ООД закупува стока от друго българско дружество с начислен данък върху добавената стойност 20%. Стоката е с произход Румъния и дружеството доставчик на „…………….“ ООД я придобива чрез ВОП. Транспорта на стоката от Румъния до България е за сметка на „…………….“ ООД, за който дружеството получава фактура за транспорт от български превозвач с начислен данък върху добавената стойност 20%.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Спазено ли е законодателството при издаването и получаването „……………….“ ООД на фактурата за транспорт?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доставка на услуга е всяко извършване на услуга, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС гласи, че мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда начл. 21, ал. 2 и 3 от закона. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Предвид нормата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по същия закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5 от закона.
В случая става въпрос за транспорт на стоки в рамките на Общността, тъй като мястото на тръгване и на пристигане на стоките е на териториите на две държави членки на ЕС. Поради това за доставката е приложима данъчна ставка 20%, тъй като нито в ЗДДС, нито в Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) се съдържат разпоредби, въз основа на които доставката да подлежи на облагане с нулева ставка на данъка или въобще да не бъде облагана.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘