Изх. № 53-00-168
06.08. 2015 г. ДО
чл. 21,ал. 2 от ЗДДС
чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„А..“ ЕООД извършва далекосъобщителни услуги по безжичен път към данъчнозадължени лица, установени извън ЕС. За осъществяване на тази дейност дружеството ползва сървъри, които се намират в Израел и телекомуникационната компания, чиято собственост са съоръженията, издава към „А..“ ЕООД фактури за извършената към последното доставка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
Попада ли доставката на далекосъобщителната услуга, предоставяна от „А..“ ЕООД в обхвата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и следа ли дружеството да издава протокол по чл. 117 от ЗДДС при получаване на услуга от компанията, предоставяща за ползване сървърите?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Мястото на изпълнение при доставка на услуга, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, че клиентите на „А..“ ЕООД са данъчнозадължени лица, то предоставянето на далекосъобщителна услуга към тях попада в обхвата на разпоредбата на чл. 21,ал. 2 от ЗДДС и в този случай за „А..“ ЕООД е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно коятоне се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Същата разпоредба (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС) се прилага и при определяне на мястото на изпълнение на получената от „А..“ ЕООД услуга от компанията, предоставяща за ползване сървърите. За тази доставка на услуга мястото на изпълнение, определено по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е на територията на страната (там, където е установено „А..“ ЕООД).
Съгласно текста на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от същия закон.
Предвид това за дружеството възниква задължение, на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за начисляване на данъка с издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘