2_1315-2/24.10.2013г.
ЗДДС, чл.86, ал.3
Във връзка с образувано изпълнително дело са наложени запори върху вземания на длъжника „……” АД, с ЕИК 827209569 за наеми на имоти, находящи се в гр. …. Длъжникът е регистрирано по ЗДДС лице, предвид което върху наемната цена се дължи ДДС, което следва да се превежда ведно с дължимата наемна цена по сметка на длъжника.
След налагане на запорите върху наемите, третите лица превеждат наемната цена без ДДС по сметка на съдебния изпълнител.
Във връзка с посоченото молите да Ви бъде указано по чия сметка следва да се превежда ДДС /на длъжника или частния съдебен изпълнител/ и кой следва да превежда данъка по сметка на НАП, като се има предвид, че длъжникът е задължен да издава фактура.
В случай, че ДДС следва да се превежда по сметка на съдебния изпълнител, какъв документ следва да издавате на третите задължени лица, а ако следва да се превежда по сметка на длъжника, какво следва ако третите лица нямат негова банкова сметка.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпросиизразявам следното принципно становище:
В чл.131 от ЗДДС и чл.83 и следващи от ППЗДДС е уреден специфичен случай на доставка на стоки или услуги при публична продан по ДОПК или по ГПК или продажба по Закона за особените залози, който предвижда документирането и превеждането на дължимият данък по продажбата в полза на ТД на НАП да се извършва от съдебния изпълнител.
Предвид, че в случая се касае за изпълнение върху вземания на длъжника /наложен запор на вземане към трето лице/, а не за публична продан по ГПК,редът на документиране и превеждане на данъка по продажбата, посочен в чл.131 от ЗДДС е неприложим, като документирането и отчитане на доставка следва да се извърши по общия ред на закона.
Съгласно чл.25, ал.4 от ЗДДС при доставки с непрекъснато изпълнение /каквато е отдаването под наем на недвижимо имущество/ всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на която плащането е станало дължимо.
По силата на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие за доставчика възниква задължение да начисли данъка по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период ипосочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Ал.3 на чл.86 от закона регламентира, че данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
С оглед гореизложеното и доколкото в ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани други хипотези на внасяне на дължимия по доставките ДДС от трето лице, когато спрямо доставчикът са предприети действия по изпълнение на негови частноправни задължения, сумата за начисления данък следва да бъде превеждана на доставчика, тъй като той е лицето, което определя резултата за данъчния период и при резултат за периода – данък за внасяне, същият следва да го внесе в законоустановения срок.
‘