ЗЗО – чл. 33, ал. 2 и чл. 40, ал.1, т. 1, б „б”
ОТНОСНО: Здравно осигуряване на лице в неплатен отпуск, което притежава медицинска осигуровка в Германия
Отизложеното в запитването се установява, че лице, което е в трудово правоотношение с Х е в неплатен отпуск от 16.09.2008 г. Същото декларира, че от м. ноември 2008 г. притежава медицинска осигуровка в Германия, поради което не желае да внася здравноосигурителни вноски чрез работодателя си в България. Към декларацията прилага копие от карта, издадена от германска здравноосигурителна каса.
Предвид изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 40, ал.1, т. 1, б „б”от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване: вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой: вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
В случай на неплатен отпуск по желание на работника, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски, тъй като не получава възнаграждение, от което вноските да бъдат удържани. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време. Ако работникът не внесе сумите за здравни осигуровки, съгласно действащата нормативна уредба, работодателят няма задължение да ги заплати от свои средства.
Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз, считано от 1 януари 2007г., в чл. 33 на ЗЗО е направено допълнение – създадена е нова ал. 2, съгласно която не са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка.
Координационните правила се съдържат в Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент на съвета (ЕИО) № 574/72 за определяне на реда за прилагане на регламент (ЕИО) 1408/71.
Основен принцип на Регламент (ЕИО) 1408/71 е, че наетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността са подчинени на законодателството на само една държава-членка, като случаите, в които едно лице е подчинено на законодателството на две държави – членки са изрично посочени в Приложение 7 към чл. 14в от регламента. Приложимото право се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II „Определяне на приложимото законодателство” на Регламент (ЕИО) 1408/71.
От изложеното в запитването и приложенията към него не става ясно лицето на какво основание подлежи на здравно осигуряване в Германия – като наето лице, самостоятелно заето лице или е член на семейството на осигурено лице. Поради това, след завръщането му в България и при условие, че за него не е станало приложимо законодателството на друга държава-членка, лицето следва да представи оправдателни документи, въз основа на които да бъде коригиран здравноосигурителния му статус и да бъдат възстановени здравноосигурителните му права в НЗОК.
…’