Изх. № 02-01-40
Дата: 27.12.2011 год.
ЗЗО, чл. 33;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 6;
ЗЗО, чл. 109, ал. 1;
Регламент № 1408 от 14.06.1971 год.;
Регламент № 574 от 21.03.1972 год.;
Регламент (ЕО) № 883/2004;
Регламент (ЕО) № 987/2009.
Относно: здравноосигурителен статус и здравноосигурителни права на лице – български гражданин, спрямо което е наложено наказание „лишаване от свобода”
Във връзка с писмото Ви, вх. № ………….. по описа на ЦУ на НАП, препратено ни по компетентност от Комисията по здравеопазването, отговаряме следното:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната :
Физическо лице – български гражданин, живее и работи в Република Франция. След екстрадирането му в Република България, изтърпява мярка „лишаване от свобода” в български затвор.
Въпросът, който се поставя е във връзка със здравноосигурителния статус на лицето за периодите на пребиваването му в чужбина.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, изразяваме следното становище:
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и др.
От 01.01.2007 г. в България се прилагат правилата за координация на системи за социална сигурност, които са въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408 от 14 юни 1971 г. и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574 от 21 март 1972 г.
В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава–членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО). „Правила за координация на системите за социална сигурност” са правилата, въведени с европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС).
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
Регламентите за координация на системите за социална сигурност се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
За да се установи дали за дадено лице се дължат здравноосигурителни вноски първо трябва да се определи законодателството на коя държава-членка е приложимо спрямо него.
„Определяне на приложимото законодателство“ е един от основните принципи, установени с координационните регламенти, съгласно който лицата, за които се прилагат те са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
Изхождайки от принципа за само едно приложимо законодателство, здравноосигурителните вноски се дължат в държавата–членка, чието законодателство е приложимо в съответствие с европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС.
При условие, че спрямо лицата за определен период е приложимо осигурително законодателство на друга държава-членка за този период те могат да бъдат освободени от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК.
С оглед правилното определяне на приложимото право спрямо лицата е необходимо да се проучат действителните обстоятелства във всеки отделен случай.
Съгласно декларираното в писмото, през последните шест години преди датата на екстрадирането Ви в България, сте живял и сте внасял осигурителни вноски във Франция.
За да удостоверите, че за определен период сте подлежал на здравно осигуряване в друга държава – членка и да ползвате обезщетение в натура /здравна помощ/, следва да представите /Вие или упълномощено от Вас лице/ пред Националната агенция за приходите документ, удостоверяващ приложимо спрямо Вас законодателство в сферата на социалната сигурност (Е 101, А1 и др.), документ, удостоверяващ осигурителни периоди (ЕЗОК, Е 104, Е 106 и др.) и други.
Данните посочени във формуляра ще бъдат въведени като оправдателен документ в Допълнителния регистър на здравноосигурените лицана НАП, с цел удостоверяване на актуалния Ви здравноосигурителен статус.
В случай, че не представите документ, удостоверяващ, че за Вас е била приложима схема за социална сигурност на друга държава-членка, то попадате в кръга на задължително осигурените лица по ЗЗО и дължите здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 40 от ЗЗО.
За периодите на изтърпяване мярката „лишаване от свобода” в български затвор е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 6 от ЗЗО. На основание тази разпоредба, задържаните под стража или лишените от свобода, ако не са осигурени на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1 от същия закон, се осигуряват за сметка на републиканския бюджет.
Съгласно българското законодателство (чл. 109, ал. 1 от ЗЗО), здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
/КР. СТЕФАНОВ/
‘