Изх. №М-24-31-140
Дата:28.12.2011 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
Договор между РБългария и РМакедония за
социално осигуряване чл. 6.
Относно: здравноосигурителни вноски за македонски гражданин, работил на територията на Република България
Във връзка с Ваше писмо относно здравноосигурителни вноски за македонски гражданин, работел на територията на Република България, заведено в ЦУ на НАП с вх. …………../21.11.2011 г., Ви уведомяваме следното:
Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са само тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/).
Видно от изложеното в писмото, гражданин на Република Македония е полагал труд по трудово правоотношение на територията на Република България за предприятие, установено в Република България. Работодателят е превеждал здравноосигурителни вноски за лицето по българското законодателство. Поставен е въпросът дължими ли са въпросните здравноосигурителни вноски.
По въпросите в областта на социалното осигуряване Република България и Република Македония прилагат договор, който е в сила от 01.08.2003 г. Процедурните правила за прилагане на договора са въведени с административно споразумение между двете договарящи страни.
Договора се прилага на територията на Република България и Република Македония.
В материалния обхват на договора се включва законодателството, посочено в чл. 2 от него, в това число българските правни разпоредби за медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване.
Договора се прилага спрямо осигурените лица, за които се прилагат или са били прилагани правните разпоредби на едната или на двете договарящи се страни.
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 – чл. 9).
Основно правило при определяне на приложимото законодателство по договора е, че задължението за осигуряване се определя съгласно правните разпоредби на договарящата се страна, на чиято територия лицето работи и в случай, когато постоянното местожителство на работещия или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща се страна (основание чл. 6 от договора).
Ако е налице изложената в запитването фактическа обстановка, лицето попада в приложното поле на договора и за периода през който е работило в България е подчинено на българското законодателство, съобразно материалния обхват на договора. Тъй като в материалния обхват на договора се включват българските правни разпоредби за медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване, считаме, че за въпросния период лицето е задължително осигурено в НЗОК и за него се дължат здравноосигурителни вноски, които се определят и внасят в съответствие с предвиденото в Закона за здравното осигуряване.
Ако тъй като е чужд гражданин на който не е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България лицето се води извън системата за здравно осигуряване в Република България, същото следва да се обърне към компетентната териториална дирекция на НАП с оглед включването му за съответния период към лицата, които са задължително осигурени в НЗОК и за които се формира здравноосигурителен статус.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘