Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск

ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б”
ОТНОСНО:Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” ………./04.11.2010 г., Ви уведомяваме за следното:
Във връзка с непроведено заседание на Общински съвет – Х през месец септември 2010 г. се интересувате, има ли право общински съветник да бъде в неплатен отпуск по чл. 160 от Кодекса на труда и здравните вноски да са за сметка на работодателя.
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г.) за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване; вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение:
а) осигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон;
б) (доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г.) за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася;
в) осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване;
От изложеното е видно, че за да се приложи разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква «б» от ЗЗО трябва да са изпълнени кумулативно две условия:
?лицето да се намира в законоустановен отпуск;
?за времето, през което ползва неплатен отпуск, то да не подлежи на осигуряване на друго основание.
Съгласно чл. 160, ал. 1 от КТ неплатен отпуск се разрешава от работодателя по искане на работника или служителя. От цитираната разпоредба е видно, че формата под която може да се ползва и съответно разрешава неплатен отпуск на законно основание, е искането на работника или служителя, което в практиката се осъществява чрез подаване на молба. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “б“ ЗЗО се определя за чия сметка е здравноосигурителната вноска в случай, че лицето е в неплатен отпуск и не подлежи на осигуряване на друго основание, в зависимост от това, каква е причината, поради която е разрешен неплатеният отпуск.
Здравноосигурителните вноски са за сметка на лицето, когато отпускът е по негово желание, а именно в случаите по чл. 160, ал. 1, чл. 170, ал. 2 и чл. 171 от Кодекса на труда. В случай на неплатен отпуск по желание на лицето, то следва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка вноски, тъй като не получава възнаграждение, от което те да бъдат удържани.
Работодателят внася за своя сметка здравноосигурителните вноски, ако неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда и при наличието на «безспорни доказателства», че неплатеният отпуск е разрешен поради производствена необходимост или престой. Когато причината за искането на работника или служителя да ползва неплатен отпуск е свързана с обстоятелства, касаещи организацията на работния процес от страна на работодателя, то това следва да се посочи в молбата на лицето, а в последствие и в заповедта на работодателя. Предвид това, за “безспорни доказателства“, че причината за поискването и съответно разрешаването на неплатения отпуск епроизводствена необходимост или престой, се приемат молбата на лицето и заповедта на работодателя, в които е вписано това обстоятелство.
Този ред за внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск е приложим не само за работниците и служителите, които са в трудови правоотношения, но и за всяко друго лице, обхванато от разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, което ползва законоустановен неплатен отпуск. Правото на неплатен отпуск на лицата, работещи по служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основание на специални закони, е уредено в съответните материални закони – Закон за държавния служител, Закон за въоръжените сили и отбраната на Република България, Закон за министерството на вътрешните работи, Закон за местното самооуправление и местната администрация и др. Следва да имате предвид, че Националната агенция за приходите не е компетентна да предостави становище относно правата, произтичащи от Кодекса на труда или от други нормативни актове, уреждащи материята за видовете отпуски и ползването им от правоимащите лица.

Оценете статията

Вашият коментар