3_4537/25.07.2007 г.
ЗЗО, чл.33, ал. 1, т. 6
Регламент (ЕИО) 1408/71
Относно: здравното осигуряване на чуждестранно физическо лице, гражданин на държава членка на ЕС.
Постъпило е писмено запитване относно приложение разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). От същото става ясно, че на 11.04.2007 г. в болнично заведение е постъпил на лечение с остър инфаркт на миокарда с фибринолиза пациент, който е гражданин на Великобритания. Същият е съсобственик и представляващ на търговско дружество в България. Съгласно приложените копия на платежни документи и подадените от него персонални данни пациентът е заплатил здравноосигурителни вноски за себе си за периодите 01.04.2006 г. – 31.12.2006 г. и 19.03.2007г.– 30.09.2007 г. Поставя се въпроса във връзка с промяната на чл. 33 от ЗЗО подлежат ли на задължително здравно осигуряване чуждите граждани с разрешено продължително пребиваване в Република България, които са наети или извършват трудова дейност като съдружницив юридически лица?
В отговор на запитването с писмо Изх. № 24-32-168/18.07.2007 г ЦУ на НАП
изразява следното становище:
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО до 31.12.2006 г. задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако епредвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
От 01.01.2007 г. по силата на чл. 33, ал. 1, т. 6 на Закона за здравното осигуряване, лицата, извън посочените в т. 1 – 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса.
Основанието за прилагане на цитираната разпоредба в конкретния случай е осъществяването на фактическия състав на чл. 13 (2) от Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на общността.
Съгласно чл. 13 на Регламент (ЕИО) 1408/71, лице, което е наето или самостоятелно заето на територията на една държава-членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава-членка.
От изложената фактическа обстановка в запитването е видно, че лицето упражнява трудова дейност на територията на страната като управител на търговско дружество. Ако лицето не полага труд и не получава възнаграждение като наето или самостоятелно заето лице в друга държава-членка, спрямо него ще е приложима разпоредбата на чл. 13 от регламента и ще подлежи на задължително социално и здравно осигуряване съгласно българското законодателство.
Ако към датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС, спрямо лицето са налице условията за прилагане на чл. 13 от регламента, то на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за него възниква задължение за здравно осигуряване в НЗОК, считано от 1 януари 2007 г.
‘